- На 85-то място в класацията "100-те книги на 20-ти век", според вестник "Монд".
- На 3-то място в класацията "100-те най-добри гей-романи", според "Пъблишинг Трайангъл".
"Възможно е тази история да ви се стори не навсякъде измислена и, въпреки желанието ми, да чуете гласа на кръвта; то е защото понякога нощем съм блъскал глава във вратата, за да освободя болезнения спомен, който ме измъчва от сътворението на света; простете ми. Тази книга трябва да бъде просто частица от вътрешния ми живот."
Жат Жьоне
"Книгата е тук, страшна, жестока, непристойна, неизбежна. Не знаеш откъде да я подхванеш. Тя е, тя ще бъде, ще пребъде. Ще застави ли света да бъде такъв, какъвто е в нея? За мен "Света Богородица на цветята" е голямото явление за своето време. Творба, от която негодувам, отвращавам се, възторгвам се."
Жан Кокто
И един цитат от книжката. Момент, който особено много ми допадна:
"Лесно е да убиеш, когато сърцето се намира отляво, точно срещу въоръжената ти ръка на убиец, пък и вратът тъй добре се вмества в протегнатите длани. Трупът на стареца, един от хилядите старци, на които е писано да умрат по този начин, лежи върху синия килим. Нотр Дам го усмърти. Убиец. Той не си произнася думата, по-скоро заедно с мен се вслушва в мелодичния камбанен звън, отекващ в главата му - сякаш звънтят камбанки на момина сълза, камбанки на пролетни цветя, камбанки от порцелан, стъкло, вода, въздух. Главата му е пеещ шубрак. Самият той е окичено с панделка сватбено шествие с цигулките отпред, с портокалов цвят върху черното на саката, шествие, което върви надолу по изровена априлска пътека. И юношата си представя как прелита от една осеяна с цвят долчинка към друга чак до дюшека, където дъртият е набутвал паричките си. Обръща го, изтърсва го, изкормва го, разпилява дреба, но нищо не намира - най-трудно е да откриеш пари след извършено с такава цел убийство."
Света Богородица на цветята
~ Лилит ~
Няма коментари:
Публикуване на коментар