"Отбой в полунощ" - Уилям Уортън

Това е история за един американски разузнавателен взвод, изпратен в края на Втората Световна война на пост в изоставен замък някъде в белгийските планини, за да съберат информация за врага. Шест млади момчета, още девствени, подбрани по странен принцип от американската армия, по програмата ПОСРА (програма за обучение на специалния резерв в армията), с доста висок коефициент на интелигентност. Декември е, но и те не знаят точно коя дата, само, че наближава Коледа, а снегът се трупа ли трупа. За да се справят със студа, страха и скуката, които неизбежно съпътстват всяка война, те играят бридж без карти, разиграват партии шах. 

И не стига всичко останало, но наоколо витае и някаква странна лудост - в гората, отдавна загинали американец и германец са замръзнали прегърнати като двойка, която танцува валс; смехове и подвиквания на немски от тъмната гора с пожелание "Schlaf gut" (приятни сънища);  Хитлер от шишарки и сняг; бой със снежки топки (явно и германците са на по 20 години).

А може би не е лудост. Може би и на немците не им се воюва по Коледа. 

За съжаление тук плановете се объркват и победител излизат не американците, нито германците. Победител излиза войната с нейната зла и непобедима логика. 

"- За мен, Мънди, да ходиш на служба е лицемерие. Когато гледам цялото представление, без да ща, се превръщам в безбожник отвътре, така както млякото прокисва или желето се желира. Всеки що-годе чувствителен свещеник би ме изгонил от църквата си, преди да започне литургията.

- О, не си чак толкова лош, Уонт. Моли се за вяра и тя ще дойде; знаеш това."

"Започнеш ли да мислиш за всичко, което би могло да ти се случи, за нула време ще се побъркаш."

"Трябва да им е писнало до смърт; това е едно от най-лошите неща във войната: човек или е изплашен до смърт, или е отегчен до смърт, или е постигнат от  самата смърт."

Хайде спирам до тук, че ми се прииска да цитирам цялата книга. 

~ Лилит ~

10 неща, които никога не трябва да казваш, ако те хванат в крачка

Thirty Seconds To Mars - "Hurricane"

Виц :) :) :)

Видове (шведска) тройка:

Македонска: Двама правят секс, третият лежи с нож в корема.
Руска: Мъж, жена и мечка.
Студентска: Двама правят секс, третият се прави, че спи.
Гръцка: Двама убеждават трети, че правят секс, той се прави, че им вярва.
Италианска: Двама говорят, че ще правят секс, третият също говори нещо.
Немска: Двама правят сeкс, третия следи, дали нормите се изпълняват
според стандартите.
Еврейска: Двама правят секс, третия урежда правата за излъчване.
Арабска: Двама правят секс, третият подготвя динамита и изявлението.
Албанска тройка: двама правят секс, трети им пази дрехите.
Анадолска тройка: двама мъже и един мъж. 
Българска: Един прави секс, другите двама му дават акъл.
Втора българска: Един прави секс, другите двама му завиждат.
Пернишка: Голф тройка

И отново виц :)

Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж автобусът тръгва. Бързо, все по-бързо... Хората забелязват, че някакъв човек тича след него с все сили. Започват да му се смеят и да му подвикват:

- Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях.

- Сега и вие ще се насерете! Аз съм шофьорът!

Виц...

                                       

Мъж чете SMS в телефона на жена си: "Чакам те днес на едикой си адрес. Вино, шампанско, секс с мен. Твой Иван..."
Мъжът побеснял, скрил се с бинокъл в апартамента отсреща и започнал да наблюдава.
Пристига спортен автомобил, от него излиза Иван, в костюм, с часовник за няколко хиляди долара, обувки от крокодилска кожа.
От задната врата излиза жената на рогоносеца. Качват се в апартамента, щорите
са вдигнати. Отначало пият скъпо вино в кухнята, след това отиват в спалнята...
Иван се съблича, оказва се здрав красавец, бицепси, трицепси, плочки на корема, с шоколадов загар, отвсякъде перфектен.
Разсъблича се съпругата на наблюдаващия: коремът й виси, ръцете й висят, целулит навсякъде....
Мъжът сваля бинокъла от очите си, закрива лицето си с ръце и казва:
- Ужас, как ми е неудобно пред Иван!...

Koop Island Blues

Шведското електронно-джаз дуо Koop се състои от Оскар Симънсън и Магнус Зингмарк - симпатично ексцентрични, известни още с дамските си псевдоними - Сесилия Сталин и Юкими Нагано.  Романтично-лежерни композиции в които се улавят препратки към суинг бендовете от 30-те, но в тях могат да бъдат открити трип хоп и ейсид джаз елементи.

~ Malvina ~

Плaвeн пpexoд

Ще направя плавен преход към салата Прошуто с боб,  тръгвайки от книга на Вики Баум…

"Интересното е, че този роман ми бе препоръчан за прочит от една живописна баба, с която се запознах във влака и "Марион живее" на Вики Баум, после стана една от любимите ми книги"

Това не е моя история (мернах коментар към книгата в bg-mamma).

Моята история би звучала така:

"Стоя си в Sxa-а, и се препичам на слънце. Към мен се приближава момиченце (най голямото от трите дето все предлагат картичка с моливче или кой знае още е какво пакетирано не се знае от кого) и ми подава книга - да речем на издателска къща Съвременник …

Много рядко бих позволила на някой да ми избере книга (все пак аз най-добре знам на какво бих желала да се посветя) – особено момиченца, които не могат да четат…а може би Нещата понякога те намират …"

И това не е моята история – макар че по точно този начин една приятелка се сдоби с книгата и тъй като по това време живеехме заедно започнах да чета, когато M. не си е в къщи. Понеже книгата беше антикварна, реших че ще е забавно да отбелязвам тук-там с химикал в полето (принципно никога не правя така) и после когато М. чете да казва: "Аууу",  с оня специфичен поглед, на който са способни само хората с много дълги мигли. Книгата с отметките остана при мен …някой от тях водят към салата Прошуто с боб J

"Mъжете по природа се неуседнали. Те се запознават с теб, остават известно време, после те напускат и си отиват. Отиват на война, убиват и биват убивани. Провалят се финансово и се застрелват от мъка в тоалетната на борсата. Влюбват се в друга жена и се развеждат с теб. Някой остават но са толкова променени, че е по-лошо отколкото ако си отидат. Но всеки мъж независимо дали е бил дълго или само малко при теб оставя нещо след себе си, преди да си отиде: деца, пари, името си, грамофонните си плочи, рецепта за коктейл...салата; малки спомени, шепа опитност, късче знание; копнежа, жаждата за неговите ръце, за неговия глас; капка горчивина, една бръчка на челото ти, една острота в смеха ти ..."

Баум е родена във Виена на 15 януари 1888 година в еврейско семейство, емигрира в САЩ през 1933 година.

Артистичната ѝ кариера започва като изпълнителка на арфа, учи във Виенската консерватория и свири в симфоничен оркестър в Германия. По-късно работи като журналист във вестник „Берлинер Илюстейте Цайтунг“. През Първата световна война работи за кратко като медицинска сестра.

Омъжва се два пъти - през 1914 и през 1916 година, вторият ѝ брак е за Ричард Лерт, който е неин приятел от детството.

Започва да пише за своите деца, първата ѝ книга е публикуван когато е на 31 години. Най-известният ѝ роман е "Хората в хотела" от 1929 година. Екранизацията на филма е със заглавието „Гранд Хотел“ и печели Академична награда Оскар. Написала е повече от 50 романа, последните 10 са екранизирани в Холивуд.

Салата "Прошуто с боб"

Боб косерва

2-3 домата

Прошуто

Много олио (зехтин)

Хляб за топене на приятно киселия от доматчетата, опушен от прошутото и леко желиран от боба сос.

~ Malvina ~

Прeди и cлeд

След

 

 

 

Преди

 След боядисване със спрей боя, декупаж и лакиране:

 

Може да бъде чудесна масичка за кафе, помощна масичка, нощно шкафче, табуретка, а защо не и макара за кабели и въжета :)

ĄłęΧąŋđŗįą

"За мишките и хората" - Джон Стайнбек

Явно съм имала доста погрешна представа за книгата, тя въобще не се оказа такава, каквато очаквах. Оказа се, че е възможно в 112 страници да се съберат толкова много истински, живи, дишащи образи, на пръв поглед сходни (няколко селскостопански работници, фермер и шавливата му съпруга)  и все пак различни типажи (умствено изостанал, но добродушен мъж; грижовен приятел; чернокож коняр; сакат старец метач; фермер, бивш боксьор и настоящ побойник; хубавата и изкусителна жена на фермера ("Ама че курветина!")). Почти да подушиш миризливото старо и полусляпо куче, да повярваш в едно истинско (макар и странно и необяснимо) приятелство, да повярваш в една зародила се мечта, в една надежда ... 

И тъкмо си помислих, че "надеждата умира последна", и Стайнбек сложи край. 

На надеждата и на книгата. 

С един изстрел. 

Това не е моята книга. Хареса ми, но не ме докосна. И въпреки това, горещо я препоръчвам като нещо стойностно, което може да бъде прочетено за няколко часа.

~ Лилит ~

"Вълните" - Вирджиния Улф

"Романът" всъщност изобщо не се покрива с традиционното понятие роман - той е смесица между проза, драма и поезия, не разказва история, а е низ от размишления и проблясъци в съзнанието, без фактология, а социалната среда е само фон. Книгата представлява шест високо поетични монолога на шест отделни личности, проследени в развитието си от ранно детство до старостта, техните сетивни възприятия в отделните етапи от живота им. Преминаването от един герой към друг липсва, при обрисуването им е отстранено всичко излишно и неефективно, със сведени до минимум описания на външния им вид и действия. Само непосредствени сетивни възприятия, високо поетичен вътрешен монолог, извиращ директно от дълбините на човешката психика.

Уникално!

"Сама съм във враждебния свят. Човешкото лице е противно. Това ми харесва. Искам публичност и насилие и да бъда захвърлена като камък срещу скала. Харесвам заводски комини, и кранове, и камиони. Харесвам минаващите покрай мен лица, и лица, и лица, обезобразени, безразлични. Уморена съм от хубост; уморена съм от уединение. Мятам се в бурното море, ще потъна и няма кой да ме спаси."

"Питам, ако никога повече няма да те видя и целият се съсредоточа в непоклатимата материалност, тогава каква форма ще придобие нашето общуване? Ето, прекоси вътрешния двор, отдалечи се по-нататък и още по-нататък, нишката помежду ни изтъня, изтъня. Но ти съществуваш някъде. Нещо от теб е останало."

"Сега съм в зенита на едно преживяване. Тепърва ще залязвам. Вече дори не мога да плача убедително. "Какъв късмет!" Възторгът, възбудата, полетът на спускащите се гълъби, те свършват. Хаосът, тривиалностите се връщат. Вече не се захласвам по имена, изписани върху витрините. Не чувствам онова: защо да бързам? Защо да хващам влака?"

"У мен също се надигна вълна. Изпълва се, извива гръб. Отново усещам ново желание, нещо се надига под мен като гордия кон, чийто ездач първо го пришпорва, после двамата се втурват в галоп. Какъв враг виждаме да напредва срещу нас с теб, който аз яздя сега, докато стоим и рием този отрязък от тротоара? Това е смъртта. Смъртта е врагът. Това е смъртта, срещу която яздя с насочено към нея копие и развяна назад коса като млад мъж, като Пърсивал, когато препускал в Индия. Забивам шпори в своя кон. Срещу теб ще се хвърля, непобедим и непреклонен, О, Смърт!"

~ Лилит ~