Строежът на двореца Евксиноград започва през 1882 година след взето решение на Министерски съвет манастира "Свети Дмитър", който е съществувал точно 50 години /1832 - 1882/, да бъде реконструиран за официална княжеска лятна резиденция "Сандрово" /така първоначално се наричал по галеното име на княз Александър Батенберг - Сандро/.
След абдикацията на княза на 26.08.1886, държавата откупила от него имота
На 07.07.1887 година на престола се възкача Княз Фердинант I, който занимавайки се с ботаника и орнитология, оценява възможността да си създаде крайморска ботаническа градина.
По повод 130 годишнината от началото на строителството на двореца Евксиноград, в периода 17 - 23 Септември се проведе седмица на отворените врати, в която с предварително записване можеше свободно да се разгледа резиденцията с помощта на екскурзовод.
Решихме да се възползваме от възможността. Записахме се чрез email с три имена и ЕГН-та, естествено за събота и неделя нямаше места, та си спретнахме тиймбилдинг в петък. Имахме късмета времето да е дъждовно, така че групата ни изглеждаше като процесия от чадъри...
... имаше и алтернативни средства за предпазване от валежи и слънчеви лъчи.
Вървяхме към двореца. Пътят беше осеян с примамливи пътеки като от приказките и полянки, в които като че ли времето е спряло. Точно това усещане се носеше във въздуха.
В двореца бяхме въведени през задния вход.
Беше ни разказана накратко малко история за двореца, след което започнахме интериорната обиколка. На първия етаж видяхме просторен хол, свързан с приемни зали, музикален салон, чаен салон, трапезария, кабинет и една спалня - единствената на първия етаж. Останалите царски спални и стаи за гости са разположени на втория етаж, който не видяхме. За съжаление снимките вътре в двореца бяха забранени.
Интересен беше фактът, че в сградата на двореца няма кухня, за да не се носи миризма на храна в луксозните дворцови зали. За целта се ползва външна сграда, разположена в непосредствена близост.
Излязохме отново през задния вход, направихме обиколка и се озовахме пред двореца. Пред нас се разкри един много красив шадраван.
Дъждът валеше все по-силно, улови го и фотоапаратът.
Във водата имаше водни лилии.
Дворецът в съчетание с добре поддържаните паркове и градини изглеждаще красиво дори и в дъжда.
Внушителна беше алеята, която води от двореца към морето.
Друга забележителност, която "разгледахме", или по-скоро през която препуснахме в дъжда, бяха оранжериите с над 310 вида растения.
Атракцията беше едно 130 годишно дърво, за което се говори, че при допир предава позитивна енергия. Естествено цялата група се втурна да се закачи на него начело с предприемчивите ползватели на алтернативни дъждобранни средства, които се подканиха една друга с думите "Ела ма, ела пипни тука, че белким станем по-богати... и по-добри"... :)
На път за изхода вниманието ни привлече един кон, който в далечината изглеждаше огромен и стоеше неподвижно като паметник.
Веднага се намериха по-смели ентусиасти, които извървяха нищожните 500 - 600 метра в проливния дъжд, за да се докоснат и до тази атракция.
Но тъй като в двореца и конят е с благороден дворцов произход и той го знае, отвърна обидено глава за да покаже, че скъсяването на дистанцията е неуместно.
С това приключи едночасовата ни разходка в седмицата на отворените врати, която ни показа, че в Евксиноград има какво да се види .... при следващо посещение.
