Холандия е една от малкото държави в света, където седалището на правителството не е в най-големия град, обикновено столица на страната. Амстердам е всепризнатият център на Холандия, с атмосфера и самочувствие за това, но правителството и кралското семейство са в Хага - голям, но спокоен и тих град на брега на морето, град-резиденция. До ХVI век Хага си остава "селото край големите градове", даже се е славила като едно от най-богатите села на Европа.
Холандският граф Вилхелм II избира това село за добър изходен пункт при лов в обширните гори наоколо и построява замък. Синът му Флорис V допълва строежа с Рицарската зала, през 1280 г. за организиране на дворцови празненства. Те сега се намират в центъра на Вътрешния двор - място много известно и с голямо политическо значение за страната, защото там е седалището на правителството.
На този площад във Вътрешния двор сега също се организират тържествени церемониали на най-високо ниво, например откриването на сесиите на холандския парламент през септември всяка година, когато кралицата пристига в златна каляска (по стара традиция на холандските дворцови ритуали), за да произнесе в Рицарската зала тронното си слово.
Холандия е конституционна монархия. Конституцията определя като престолонаследник първото дете на кралското семейство независимо от пола. От 1898 г., когато е коронясана Вилхелмина, дъщеря на Вилхелм III, до този момент това са все жени (дотогава само мъже). Знае се и кога ще свърши тази хегемония. Кралица Беатрикс и принц Клаус имат трима сина и престолонаследникът е Вилхелм Александър.
Имайки предвид на каква географска ширина лежи Схевенинген /плажната ивица в Хага/, южняците ще трябва да се отнесат с известни резерви към понятието "море и плаж", защото там температурата рядко се качва над 22-23 градуса дори във върховия сезон. На пръсти се броят дните, когато става по-топло. Този прохладен климат не е попречил на Схевенинген да стане известен курорт, но трябва да се знае също, че там ходят туристи от северните страни, за които 20-те градуса са истинско лято. Туристи от юг, посещаващи Холандия (естествено не специално за северните морски курорти), идват да видят, да се разходят по брега и си отиват.
Тук може да се разбере не само по цвета на кожата и косите кой от кой край на континента идва, но и по облеклото. При тези жадувани от холандците 20 градуса, те - заедно с немци и скандинавци - вече се пекат, докато другите посетители преминават, облечени с шлифери и шушляци. Ако попитате - защо лежат тези хора там, когато е облачно и толкова хладно, отговорът често би бил: "Чакат да се покаже слънцето". Лежащите на плажа все пак имат едно предимство пред тези, които минават "транзит" край плажната ивица. По пясъка са направени стъклени кабинки, които в случая са много умно решение - през стъклото се усеща само топлината на твърде рядко греещото слънце, а студеният вятър се елиминира.
Един ден в Схевенинген илюстрира анекдота за народите и времето, в който се казва, че народите по света се делели относно хубавото време на две групи: едните го имат, а другите само говорят за него. Холандците са без съмнение от тази втора група, защото е съвсем логично човек, комплексиран от липсата на нещо, да говори твърде често за него. Лятно време човек наистина може да се забавлява, слушайки метеорологичните прогнози по холандската телевизия. Със сияйна физиономия дежурният метеоролог ще съобщи, че "утре времето ще е прекрасно". Това обикновено означава, че няма да вали и температурите ще са докъм 24-25 градуса във вътрешността на страната :-)
