Сигурно е моя грешката, че за този филм се бях подплатила с големи очаквания и предварително закупени билети. И добре, че ги бяхме купили седмица по-рано, защото в деня на премиерата във Варна вече нямаше билети за продажба, а в залата имаше правостояща, клечаща и стълбоседяща, но ентусиазирана публика.
Аз не съм филмов критик и не искам да се изживявам като такава, но пък си е мое право да изкажа мнението си и да предпазя колкото може повече хора да не допуснат моята грешка като загубят час и половина в киното с този филм, вместо да се напият (не)културно с приятели (със сигурност ще им е по-приятно и полезно).
"Романтична, но същевременно позитивна история за живота, в която всички са като парченца от един пъзел", "режисьорът ни изправя пред въпроса може ли съдбата да бъде пренаписана?", "най-важното послание на лентата е човечността" ...
Гръмка реклама и страхотен трейлър (евала на фирмата, която е правила трейлъра) за един доста посредствен (повтарям - по мой вкус) филм. Филм, който от началото до самия край, дори за миг не пробуди някакво чувство у мен, нито ме разсмя, нито ме натъжи, не постави нито един акцент дори, над който да ме накара да се замисля. От начало до край препълнената зала изгледа един изключително елементарен филм, разказващ не особено интересна житейска история, случила се почти на всеки от нас, но за сметка на това, разказана по начин, лишен от всякакъв трепет и вълнение, безсолно. Уважението ми към таланта на Джоко Росич и Асен Блатечки не успя да надделее над плоския сценарий и режисура, над пълната липса на атмосфера, и най-вече над блудкавото и безлично участие на "дебютиращата млада звезда" Станимира Колева. Тази жена нямаше никакво присъствие на екрана, никаква искра в погледа (извиквайки у мен асоциации със зеленчук) и се чудя кой я е поощрил да слезе от модния подиум и да се прави на актриса. Не отричам безкрайно дългите й крака, но... само с крака не става (поне в този жанр).
Сега като се замисля- излъгах. На края на филма се разсмях, на последната "сърцераздирателна" сцена, в която влюбеният герой на Асен Блатечки отнесе поглед над морето и видя образа на неговата покойна вече любима (образ, тип холограма достойна за пародия). Е там вече не сдържах избухването си в смях.
ГОРЕЩО НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ!
~ Лилит ~
2 коментара:
Гледайки този филм чувствах неудобство и срам заради създателите му - явно те никак не изпитват тези чувства, напротив! Толкова елементарен, на всяка крачка, във всяка секунда... сякаш ученици от осми клас са го правили... не не, нямаше да се справят с тъпите неоригинални реплики - засрамвах се при всяка една, която успявах да чуя и разбера... защото повечето изобщо не се разбираха. Абе пълна излагация...Като се прибрах след филма бях с въпроса в главата "Къде е тръгнал този филм по дяволите?!?". Имах нуждата да прочета мнения, да се убедя, че не е в мен грешката, да споделя моето... нито едно мнение за филма не намерих. По-късно разбрах защо - след като публикувах поне 5 на различни места, от които нито едно не бе публикувано... Явно критиката се трие, а добри отзиви просто няма. Ужасен филм. Защо ни занимават със съществуването му изобщо...
Много слаб филм, отвратително озвучаване... за капак на всичко и включването на продуктово позициониране... ами не знам, дразни някак си. Разбирам, че за да правиш кино са необходими доста средства, но има и други начини да рекламираш спонсора... Загубата на време и пари е най-малкото нещо. Чувството,че съм бил излъган все още ме преследва...
Публикуване на коментар