"Романът" всъщност изобщо не се покрива с традиционното понятие роман - той е смесица между проза, драма и поезия, не разказва история, а е низ от размишления и проблясъци в съзнанието, без фактология, а социалната среда е само фон. Книгата представлява шест високо поетични монолога на шест отделни личности, проследени в развитието си от ранно детство до старостта, техните сетивни възприятия в отделните етапи от живота им. Преминаването от един герой към друг липсва, при обрисуването им е отстранено всичко излишно и неефективно, със сведени до минимум описания на външния им вид и действия. Само непосредствени сетивни възприятия, високо поетичен вътрешен монолог, извиращ директно от дълбините на човешката психика.
Уникално!
"Сама съм във враждебния свят. Човешкото лице е противно. Това ми харесва. Искам публичност и насилие и да бъда захвърлена като камък срещу скала. Харесвам заводски комини, и кранове, и камиони. Харесвам минаващите покрай мен лица, и лица, и лица, обезобразени, безразлични. Уморена съм от хубост; уморена съм от уединение. Мятам се в бурното море, ще потъна и няма кой да ме спаси."
"Питам, ако никога повече няма да те видя и целият се съсредоточа в непоклатимата материалност, тогава каква форма ще придобие нашето общуване? Ето, прекоси вътрешния двор, отдалечи се по-нататък и още по-нататък, нишката помежду ни изтъня, изтъня. Но ти съществуваш някъде. Нещо от теб е останало."
"Сега съм в зенита на едно преживяване. Тепърва ще залязвам. Вече дори не мога да плача убедително. "Какъв късмет!" Възторгът, възбудата, полетът на спускащите се гълъби, те свършват. Хаосът, тривиалностите се връщат. Вече не се захласвам по имена, изписани върху витрините. Не чувствам онова: защо да бързам? Защо да хващам влака?"
"У мен също се надигна вълна. Изпълва се, извива гръб. Отново усещам ново желание, нещо се надига под мен като гордия кон, чийто ездач първо го пришпорва, после двамата се втурват в галоп. Какъв враг виждаме да напредва срещу нас с теб, който аз яздя сега, докато стоим и рием този отрязък от тротоара? Това е смъртта. Смъртта е врагът. Това е смъртта, срещу която яздя с насочено към нея копие и развяна назад коса като млад мъж, като Пърсивал, когато препускал в Индия. Забивам шпори в своя кон. Срещу теб ще се хвърля, непобедим и непреклонен, О, Смърт!"
~ Лилит ~
Няма коментари:
Публикуване на коментар