Това е история за един американски разузнавателен взвод, изпратен в края на Втората Световна война на пост в изоставен замък някъде в белгийските планини, за да съберат информация за врага. Шест млади момчета, още девствени, подбрани по странен принцип от американската армия, по програмата ПОСРА (програма за обучение на специалния резерв в армията), с доста висок коефициент на интелигентност. Декември е, но и те не знаят точно коя дата, само, че наближава Коледа, а снегът се трупа ли трупа. За да се справят със студа, страха и скуката, които неизбежно съпътстват всяка война, те играят бридж без карти, разиграват партии шах.
И не стига всичко останало, но наоколо витае и някаква странна лудост - в гората, отдавна загинали американец и германец са замръзнали прегърнати като двойка, която танцува валс; смехове и подвиквания на немски от тъмната гора с пожелание "Schlaf gut" (приятни сънища); Хитлер от шишарки и сняг; бой със снежки топки (явно и германците са на по 20 години).
А може би не е лудост. Може би и на немците не им се воюва по Коледа.
За съжаление тук плановете се объркват и победител излизат не американците, нито германците. Победител излиза войната с нейната зла и непобедима логика.
"- За мен, Мънди, да ходиш на служба е лицемерие. Когато гледам цялото представление, без да ща, се превръщам в безбожник отвътре, така както млякото прокисва или желето се желира. Всеки що-годе чувствителен свещеник би ме изгонил от църквата си, преди да започне литургията.
- О, не си чак толкова лош, Уонт. Моли се за вяра и тя ще дойде; знаеш това."
"Започнеш ли да мислиш за всичко, което би могло да ти се случи, за нула време ще се побъркаш."
"Трябва да им е писнало до смърт; това е едно от най-лошите неща във войната: човек или е изплашен до смърт, или е отегчен до смърт, или е постигнат от самата смърт."
Хайде спирам до тук, че ми се прииска да цитирам цялата книга.
~ Лилит ~
Няма коментари:
Публикуване на коментар