Плaвeн пpexoд

Ще направя плавен преход към салата Прошуто с боб,  тръгвайки от книга на Вики Баум…

"Интересното е, че този роман ми бе препоръчан за прочит от една живописна баба, с която се запознах във влака и "Марион живее" на Вики Баум, после стана една от любимите ми книги"

Това не е моя история (мернах коментар към книгата в bg-mamma).

Моята история би звучала така:

"Стоя си в Sxa-а, и се препичам на слънце. Към мен се приближава момиченце (най голямото от трите дето все предлагат картичка с моливче или кой знае още е какво пакетирано не се знае от кого) и ми подава книга - да речем на издателска къща Съвременник …

Много рядко бих позволила на някой да ми избере книга (все пак аз най-добре знам на какво бих желала да се посветя) – особено момиченца, които не могат да четат…а може би Нещата понякога те намират …"

И това не е моята история – макар че по точно този начин една приятелка се сдоби с книгата и тъй като по това време живеехме заедно започнах да чета, когато M. не си е в къщи. Понеже книгата беше антикварна, реших че ще е забавно да отбелязвам тук-там с химикал в полето (принципно никога не правя така) и после когато М. чете да казва: "Аууу",  с оня специфичен поглед, на който са способни само хората с много дълги мигли. Книгата с отметките остана при мен …някой от тях водят към салата Прошуто с боб J

"Mъжете по природа се неуседнали. Те се запознават с теб, остават известно време, после те напускат и си отиват. Отиват на война, убиват и биват убивани. Провалят се финансово и се застрелват от мъка в тоалетната на борсата. Влюбват се в друга жена и се развеждат с теб. Някой остават но са толкова променени, че е по-лошо отколкото ако си отидат. Но всеки мъж независимо дали е бил дълго или само малко при теб оставя нещо след себе си, преди да си отиде: деца, пари, името си, грамофонните си плочи, рецепта за коктейл...салата; малки спомени, шепа опитност, късче знание; копнежа, жаждата за неговите ръце, за неговия глас; капка горчивина, една бръчка на челото ти, една острота в смеха ти ..."

Баум е родена във Виена на 15 януари 1888 година в еврейско семейство, емигрира в САЩ през 1933 година.

Артистичната ѝ кариера започва като изпълнителка на арфа, учи във Виенската консерватория и свири в симфоничен оркестър в Германия. По-късно работи като журналист във вестник „Берлинер Илюстейте Цайтунг“. През Първата световна война работи за кратко като медицинска сестра.

Омъжва се два пъти - през 1914 и през 1916 година, вторият ѝ брак е за Ричард Лерт, който е неин приятел от детството.

Започва да пише за своите деца, първата ѝ книга е публикуван когато е на 31 години. Най-известният ѝ роман е "Хората в хотела" от 1929 година. Екранизацията на филма е със заглавието „Гранд Хотел“ и печели Академична награда Оскар. Написала е повече от 50 романа, последните 10 са екранизирани в Холивуд.

Салата "Прошуто с боб"

Боб косерва

2-3 домата

Прошуто

Много олио (зехтин)

Хляб за топене на приятно киселия от доматчетата, опушен от прошутото и леко желиран от боба сос.

~ Malvina ~