Явно съм имала доста погрешна представа за книгата, тя въобще не се оказа такава, каквато очаквах. Оказа се, че е възможно в 112 страници да се съберат толкова много истински, живи, дишащи образи, на пръв поглед сходни (няколко селскостопански работници, фермер и шавливата му съпруга) и все пак различни типажи (умствено изостанал, но добродушен мъж; грижовен приятел; чернокож коняр; сакат старец метач; фермер, бивш боксьор и настоящ побойник; хубавата и изкусителна жена на фермера ("Ама че курветина!")). Почти да подушиш миризливото старо и полусляпо куче, да повярваш в едно истинско (макар и странно и необяснимо) приятелство, да повярваш в една зародила се мечта, в една надежда ...
И тъкмо си помислих, че "надеждата умира последна", и Стайнбек сложи край.
На надеждата и на книгата.
С един изстрел.
Това не е моята книга. Хареса ми, но не ме докосна. И въпреки това, горещо я препоръчвам като нещо стойностно, което може да бъде прочетено за няколко часа.
~ Лилит ~
Няма коментари:
Публикуване на коментар