четвъртък, 18 декември 2014 г.

"Натясно в ъгъла" - У. Съмърсет Моъм



~ Лилит ~ 




"- А ти в какво вярваш?
 - Наистина ли искаш да знаеш? Не вярвам в нищо, освен в себе си и в собствения си опит. Светът се състои от мен, моите мисли и моите чувства. Всичко останало е чисто и просто въображение. Животът е сън и в него аз създавам образите, които преминават покрай мен. Всичко познаваемо, всеки обект на жизнения ми опит е представа в моя ум и без моя ум те не съществуват. Не е необходимо и не е възможно да обяснявам каквото и да било извън мен самия. Сънят и реалността са едно. Животът е низ от сънища и когато престана да сънувам, тогава и светът с неговата красота, с болката и страданието му също ще престане да съществува."


" - Не мисли, че се е самоубил заради теб. Ти нямаш нищо общо. Освен ако не се заблуждавам дълбоко, той се самоуби, защото не можа да преживее сътресението от факта, че жената, която в очите му е била олицетворение на всички добродетели, в края на краищата се оказа обикновено човешко същество. Било е лудост да си го въобразява. Това им е най-лошото на идеалистите - не могат да приемат хората такива, каквито са. Нима Христос не е казал: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат"?"


" - Никога не ми е допадал аскетизмът. Мъдрецът съчетава удоволствията на плътта с удоволствията на духа, така че да увеличи удовлетворението, което получава и от двете. Най-ценното, което съм научил от живота, е да не съжалявам за нищо. Животът е кратък, природата е враждебно настроена, а човекът е просто смешен, но колкото е да е странно, за всяко нещастие се получава компенсация. С известно чувство за хумор и доста повече здрав разум човек може съвсем добре да се справи с всяка възникнала ситуация, която в крайна сметка е нещо незначително.
С тези думи той стана и си тръгна."




2 коментара:

Анонимен каза...

Колко е малко нет-пространството?... или как една книга може да те срещне със стар приятел :) Книгата си струва наистина. Поздрави от мен - позната ти повече като Нуша-круша (заради пищните ми форми) и моето отроче Биструшка-сладушка ;))

РабоХилница каза...

Ехеее, Нуши, как ме изненада, как се хилнах и възрадвах :)
Това за "крушата" не го знаех, днес малкия ми бобър лакомо изплющя една. Та да знаеш, за пищна сладост ще да е, не за друго.