Препоръчвам! И цитирам избрани от мен моменти.
"Ние сме чисто и просто една огромна мишена. А сигурно ще ни нападнат и без предупреждение. Защото кой в наши дни е такъв бунак, че да обяви война открито? Да бях Хитлер, щях да изпратя бомбардировачите точно насред конференция по обезоръжаване. Някоя тиха сутрин, когато по Лондон Бридж се ниже безкрайна върволица чиновници, канарчето пее, а старицата простира кюлотите на въжето - бум, тряс, прас ..."
"... а истината според мен е, че не можеш да извършиш свястно убийство, ако не вярваш, че после ще се пържиш в ада."
"Обичах да я гледам как разточва тестото. Да гледаш как някой върши работа, от която истински разбира - в това винаги се крие очарование. Погледайте как разточва тесто някоя жена - която наистина умее да готви, искам да кажа. Тя има необикновено, сериозно и вдадено, доволно изражение, сякаш жрица изпълнява свещен ритуал. А вътрешно, разбира се, се възприема точно така."
"Но тъкмо в периодите на устойчивост, когато цивилизацията сякаш стои здраво стъпила на четирите си крака като слон, такива неща като задгробния живот нямат значение. Не е толкова трудно да умреш, ако знаеш, че нещата, на които държиш, ще просъществуват. Ти си живял, уморил си се, време ти е да вървиш под земята-така ги разбираха хората нещата тогава. Самите те си отиваха, но техният начин на живот оставаше. Тяхното добро и зло си оставаха добро и зло. Нямаха чувството, че пластовете се разместват под краката им."
"Ще преувелича, ако кажа, че войната превърна хората в интелектуалци, но временно ги превърна в нихилисти. Хора, които при нормални обстоятелства биха преминали през живота, проявявайки склонност да мислят сами колкото пудинг с лой, се настройваха болшевишки единствено по силата на самата война. Какъв ли щях да бъда сега, ако не беше войната? Не знам, но щях да съм различен. Ако не те убие, войната те кара да се замислиш. След цялата тази идиотска бъркотия не можеш повече да възприемаш обществото като нещо вечно и несъмнено, като пирамидите. Вече знаеш, че просто е пълна каша."
"Знаех, че трябва да си намеря работа. А работата, разбира се, ще бъде "в бизнеса" - точно каква, не знаех, но нещо високопоставено и значимо, с кола, телефон и евентуално накъдрена секретарка."
~ Лилит ~
Няма коментари:
Публикуване на коментар