Основният принцип, върху който е изградена астрологията като наука, това е съответствието между Макрокосмос и микрокосмос. Всяко земно създание, независимо дали е човек, растение, минерал, животно, представлява микрокосмос и е устроено по принципите, по които е устроена и Вселената, т.е. Макрокосмосът. Когато нещо се променя в Макрокосмоса, съответстващи изменения стават във всички микрокосмоси. Всичко в безкрайния свят е свързано и неделимо.
Oсновният проблем в разбирането на астрологията, е че тя борави с различен тип мислене от общоприетото. Ние сме свикнали да търсим причинно-следствени връзки между нещата, от сорта на „гладен съм (причина)-храня се (следствие)”. Но има събития, които се случват без някаква причинно-следствена логика, без видима връзка помежду си. В повечето случаи не им обръщаме внимание, а когато ги забележим, ги наричаме случайни съвпадения. Карл Густав Юнг напр. e създал теорията на синхронността. Според него съществува принцип на т.нар. акаузални (непричинни) връзки, който обяснява съвпаденията.
Обаче предмет на астрологията не са всякакви загадъчни и необясними явления, въпреки че няма нищо по-загадъчно от съдбата и смисъла на човешкия живот, тя всъщност се занимава с връзки, които повечето хора не забелязват.
Другата разлика между обикновеното или всекидневно мислене и астрологическото, е това, че обикновеното мислене е „хоризонтално”, а астрологическото е „вертикално”.
Разликата между всекидневното и астрологическото мислене може да се илюстрира така:
Открийте общия признак (видовото понятие) на следните понятия:
А) куче, скорец, мравка, крокодил, мечка, слон, пъстърва. Отговор...
Б) олово, козирог, зъби, бръшлян, манастирска килия, черно, миньор. Отговор...
Разбира се отговорът на първата група е „животно”, но втората задача е по трудна, защото между отделните понятия привидно няма връзка. Един астролог би отговорил, че всички тези изброени понятия, са свързани с планетата Сатурн или по-точно с принципа на ограничението, който тя изразява.
Ако в наши дни повечето хора свързват астрологията с гадаене, в миналото тя е била наричана Царска наука. Това име й е било дадено не само защото в древността са се съставяли хороскопи предимно на царете. Астрологията е била фундаментална наука, обясняваща света и законите в него и отразяваща мирогледа на хората, които са я създали и са си служили с нея.
Когато човек е изправен пред многообразието от явления, предмети, форми и т.н. той има нужда да организира това многообразие. Всички философски и научни системи произлизат от тази потребност.
Има два начина да се направи това.
- Като се създаде видово понятие за единици, притежаващи еднакви признаци (напр. животни, растения и др.)
- Като се търсят съставните единици, породили многообразието, благодарение на отношенията помежду си. Така многообразието се свежда до няколко принципа.
В основата на материалистичния мироглед лежи принципът, че първа е материята, после човек я опознава и на основата на това стига до идеите. (Наблюдава камъка и стига до идеята за камък изобщо).
В долната таблица се разглеждат два първични принципа или идеи - първият: на ограничението и структурата и вторият, противоположен на него принцип на енергията и импулса и различните нива или области от живота, където те се проявяват.
Първичен принцип (идея) | Х | Y |
Определение на принципа | Структура, препятствие, време | Енергия, импулс |
Небе | Сатурн | Марс |
Минерал | Олово | Желязо |
Растение | Кипарис, бръшлян | Коприва |
Животно | Козирог, гарван | Хищници |
Тяло | Скелет, зъби | Мускули |
Болести | Склероза | Възпаления, наранявания |
Място | Затвор, старчески дом | Бойно поле, ковачница |
Местност | Планина-скалиста местност | Вулканична местност |
Хора | Стари хора (възрастова група), миньори (професия) | Млади мъже (възрастова група) , войници (професия) |
Цвят | Черно | Червено |
Тази таблица показва как във всяка област на реалността може да се намери представител на съответния принцип. Важното е, че принципът преминава вертикално през всички нива на действителността- жива и нежива природа и броят на нивата е неограничен. Така че таблицата дава отговор на задачата от началото.
Задача А разглежда едно единствено ниво от реалността- животинския свят.
Задача Б взема неща от различни вертикални нива, като общото е че са проява на един принцип- този на ограничението, който в астрологията е изразяван от планетата Сатурн или този на енергията, символизиран от планетата Марс.
В търсенето на подходящо ниво на наблюдение, древните неслучайно са избрали небето. Движението на небесните тела подлежи на математически изчисления и съответно на предвиждане на бъдещето, както и на връщане в миналото, без да са необходими непрекъснати наблюдения. Отделните небесни тела изразяват по един принцип и са им дадени имената на древни богове.
Начинът на разглеждане на действителността от науката е хоризонтален. Вертикалното мислене е характерно за езотеричните науки. То е неразбираемо за хората, от ранна възраст приучавани да мислят хоризонтално. Когато не разбираш нещо, подхождаш към него по два начина: или смяташ, че е нещо много умно и затова неразбираемо за теб или го обявяваш за пълна глупост.
Астролога взема едно изображение на макрокосмоса в определен момент- например момента, в който се е родил някой човек, изучава го и прави изводи за микрокосмоса т.е. човека. Астрологът съставя тъй наречената натална или рождена карта, която е нещо като снимка на положението на планетите в момента на раждането. Между положението на планетите, изразители на определени принципи, характера на човека и събитията, които могат да се случат през живота му, има връзка.
Всеки човек обаче не е затворена система, той живее и се развива както под влиянието на своите характерови особености и също така задвижван от въздействия, много по-мощни от волята му, които се проявяват като обществени и природни сили.
Той преминава през периоди на трудности и проблеми, както и през времена на успехи и щастие. Астрологът разглежда влиянията на планетите, символизиращи разни принципи, върху рождената карта на личността и по този начин предвижда какъв период я очаква.
Астрологическата наука е стройна научна система, макар различна от съвременните емпирични науки, която би могла да ни даде ценни познания за света и за самите нас, ако подходим сериозно и без излишни предубеждения към нея.
Впрочем, независимо какво си мислим, ние сме частици от света и като всеки микрокосмос, отразяваме законите на макрокосмоса.
„Както в деня, който те е дарил на света,
слънцето е поздравявало планетите,
така и ти се явяваш и продължаваш нататък
по закона, по който си дошъл.
Ти си такъв, какъвто си
и от себе си не можеш да избягаш,
казали са го и Сибилите, и пророците,
няма време и няма власт, които да раздробят
готовата форма, щом тя живее и се развива”.
Гьоте "ОРФИЧЕСКИ ПРАСТРОФИ"
~ Мalvina ~