четвъртък, 29 декември 2011 г.
сряда, 28 декември 2011 г.
Bиртуален език
Езикът на тялото съществува винаги когато общуваме. Човек може да научи много по гласа на събеседника си по телефона, нали?
Този глас съществува и когато пишем.
* Краткото послание може да означава раздразнен или ядосан. Вероятно на вас, на някой друг или на нещо друго, но си го изкарва на вас, това е сигурно.
* Когато някой е многословен, означава, че е доволен или щастлив.
* Искреният хумор и скромността са добър признак. Хората, които пишат използвайки искрен хумор и скромност обикновено са относително откровени и на тях можете да се доверите.
* Последователно прецизната граматика може да означава, че човекът обича да контролира.
* Не приемайте емотиконите дословно. Хората често използват емотикони, за да изразят емоция, дори и когато не я изпитват. Понякога хората казват нещо спорно или заядливо и слагат усмихнато човече след това, за да смекчат нещата. Това може да се приеме като пасивна агресивност.
* Когато някой е прекалено изразителен, това означава, че е склонен към драми. Хората, които прекаляват с удивителните знаци, например търсят внимание.
* Постоянната употреба на стенографски похвати или съкращения могат да означават, че някой е хаотичен, или егоцентричен. Знаете как някой хора все бързат, закъсняват, изтормозени са, задъхват се. Ами, те пишат по същия начин. Често тези хора са егоцентрици и искат да информират останалите колко важни и заети са като съкращават общуването си.
* Прекалено официалната комуникация означава, че гледат на вас като на човек с авторитет, или ви продават нещо.
:-) ~ Malvina~
вторник, 27 декември 2011 г.
27 Декември - Стефановден
Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. На този ден се почита първия християнски мъченик и един от седемте ученици на Исус Христос - Св. Стефан. Наричан е първомъченик, защото е една от първите жертви на християнската вяра.
Свети Стефан е създател на първата християнска общност в Ерусалим. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Тъй като тя започнала да набира сила, юдеите му завидели, обявили го за измамник и го наклеветили, че хули Бога. Извели го извън Йерусалим, където разярена тълпа го замервала с камъни и го пребила да смърт. Последните му думи били "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Единствена, Света Богородица, наблюдавайки мъченическата му смърт, се молела за него.
Според традицията на този ден се "затваря кръгът" на старата година. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Трапезата трябва да включва свинско с кисело зеле и баница с месо.
Един от основните обичаи, свързан с 27 -ми декември, се нарича ладуване. Ладуването е популярен обичай в Средна и Северна България. Всички неомъжени жени се събират и гадаят за женитба, в ново менче пълно с вода топят китки привързани с пръстен или друг личен предмет. На сутринта една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
~ Лилит ~
понеделник, 26 декември 2011 г.
В търсене на пенливо вино за празничната нощ...
- Saint Clair Vicar's Choice Sauvignon Blanc Bubbles 2010
- Mionetto Prosecco Extra Dry
- Santo Stefano Valdobbiadene Prosecco Superiore D.O.C.G. Dry
- Khan Krum 1939 Chardonnay Sparkling 2007
- Cava Juve & Camps Reserva Brut
- Champagne Louis Roederer Premier Brut NV
- Champagne Taittinger Brut NV
Отидохме на тази дегустация с надеждата да прогледнем за пенливото вино, да разберем, че сме го възприемали по погрешен начин, че сме имали основни пропуски в знанието за него. . .
Е, не се получи точно така. Това, което беше направено като извод, бе следното: Пенливото вино е точно такова, каквото си го знаем и начинът, по който го възприемаме е повече от правилен. И все пак - като ще отбелязваме тържествен момент с такова вино, има огромна разлика между видовете... Когато избираме - нека да е от средна ценова категория, нека да е Брут или Екстра брут и нека не прекаляваме с него (не знам всъщност някой нуждае ли се от такъв съвет - никога не съм се изкушавала да прекаля с такова питие..). И нека в никакъв случай не наричаме всяко пенливо вино Шампанско, защото то не е! Разликата е осезаема. Шампанското е по-леко, по-приятно, по - изтънчено... И друго едно заключение: Между Шампанско от 100 лв и такова от 200 лв разликата е в цената!
събота, 24 декември 2011 г.
Ефектът на мажоретката
* По заръка на Малвина и вдъхновено от едно фирмено коледно парти
Ефект на мажоретката, е когато група момичета изглеждат изключително атрактивно и секси, но само като група, точно като мажоретките. Погледнати, обаче, една по една, те са пълни крокодили.
Прииска ми се да намеря някакво логично, а защо не и научно обяснение в интернет за това явление, но уви, не открих никакви материали по темата. Затова се захванах да си го обясня сама - значи... едно неподготвено око вижда група млади момичета.
Заслепено от количеството, и невникнало в качеството, то вижда първосигнално най-око-приятните елементи – група млади момичета, дълга руса коса, разкошен бюст, крак на манекенка… и изгражда един събирателен образ от тези качества. Създава младо момиче с дълги, руси къдрици, секси гърди и безкрайни крака. Мечта, умножена по три, четири, пет… Кой не би оглупял?! Аз самата оглупявам пред този образ, а какво да говорим за генно-предразположените към това мъже.
И игнорира … брадавицата на носа на русокоска, третата вежда на момичето-цици и двата липсващи предни (!) зъба на манекенката.
Аха, май това ще да е Ефектът на мажоретката. Реших, че съм го формулирала и изпитах нужда да го споделя, но така и не намирах повод и вдъхновение да пиша за него. До вечерта на фирменото парти. Хубава вечер (въпреки, че очаквах повече), музика, пийване, хапване, игри, и много, много комплименти за нашия отдел (състоящ се от три колежки и един ръководител на отдела, също дама). Веднъж „Най-красвия отдел”, втори път „най-готините колежки”, трети път „най-секси отдела”…
И аз се плеснах по челото.
Ами да! Та аз познавам този ефект!
Това е Ефектът на мажоретката :)
~ Лилит ~
четвъртък, 22 декември 2011 г.
История на коледната елха
Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че е езически ритуал, а други, че е чисто християнска традиция. Една от най-древните легенди е свързана с бенедиктинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия, който проповядвайки християнството, използвал елхата и нейната триъгълна форма, като аналогия на Светата троица - Отца, Сина и Светия Дух.
В Древен Египет, през най-краткия ден от годината, домът се украсявал с палмови клонки. Скандинавците вярвали, че вечнозелените растения са обещание за връщането на пролетта, след студената зима, символ на вечен живот, и украсявали къщите и плевните си с тях. Римляните украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн (бог на земеделието, смелостта и силата).
Друга легенда, според която Мартин Лутер Кинг открива коледното дърво, е смятана за най-правдоподобна. Според нея, една зимна нощ, докато Мартин Лутер се прибирал, вървейки през гората, той видял как звездите блещукат в нощта между клоните на елхите, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, той отсича една елха и я носи в дома си, където цялото семейство поставя свещи по клоните й и се любува на красотата й.
Според друг мит, коледната елха е свързана с раждането на Исус Христос. Нощта, в която се родил Исус, хора от цял свят се стекли във Витлеем и поднасяли подаръци на младенеца - маслинови клонки, плодове... Но за елата отвън нямало никакви подаръци. Тогава един ангел обсипал клоните й с безброй звезди, за да блестят, а бебето Исус се усмихнало като видяло грейналото дърво и го благословило.
Първите писмени доказателства за украса на коледната елха, достигнали до нас, датират от 1521 г. През 17 век в Германия започват да се организират коледни базари, на които се предлагат подаръци, дребни сладки и украшения за елхата. Там се появяват и първите гирлянди. Според легендата, една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа, затова им купила елха. През нощта, обаче, паяци оплели паяжини между клоните й. Когато на сутринта децата видели паяжините, те решили да ги оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Първите гирлянди, всъщност, се произвеждали от тънки нишки истинско сребро.
През 19 век започва истинска революция в Украсата на Коледното дърво. Тогава започват и масово да се произвеждат фабрично коледни играчки - стъклени топки, хартиени гирлянди, а през 1882 г. американците патентоват и светещите лампички... За първи път у нас, Коледната елха се появява през 19 век в Царския дворец в София, на новогодишен бал, организиран от Александър Батенберг. Този ритуал дълго време остава неразбран за българите и той се появява в началото само в къщите на аристокрацията и интелигенцията, възприеман като модерно и елитарно украшение за дома.
Днес е трудно да си представим Коледа без Коледна елха. Пазарът е наситен с украшения и играчки, с елхи, естествени и изкуствени. И въпреки това, а може би именно заради това, ръчно изработената украса, за мен е по-привлекателна. Плодове, лакомства, ръчно направени ангели и звезди, свещи... Вложете вашето въображение, желание и любов, и направете своето уникално Коледно дърво.
От 3 януари до 29 февруари растението може да бъде посадено във вековния парк на първия български морски курорт - КК Св.Св. Константин и Елена.
Градински център Деметра и Зеленият фонд на КК Св.Св. Константин и Елена изпращат Международната година на горите – 2011 с обща еко инициатива: Елха по елха – Коледна гора.
неделя, 18 декември 2011 г.
" Аз пия звездите! "
"Аз пия звездите!" – възкликва, според легендата, бенедиктинския монах дом Пиер Периньон, когато отпива за първи път шампанско...
Пиер Периньон, живял преди четири века във Франция и бил интендант на манастирската изба.(Традиционно интендант се отнася до някой, който е на държавен адиминстративен пост. Днес, тази титла е еквивалентна на главен директор; в случай, че се отнася към мениджърска позиция означава, че е даден контрол върху всички аспекти на компанията.) На преподобният Периньон все не му давало мира, че вече бутилираното бяло вино започвало да кипи. След пресипването в шишета гроздовата течност не успявала да ферментира добре поради бързото захлаждане през есента. Когато дойдела пролетта, процесът на превръщането на захарта в алкохол започвал наново. "Спящият" квас започвал да се надига под формата на мехурчета от въглероден диоксид и разпенвала виното. Дом Периньон опитвал какво ли не, за да получи "тихо" и "изискано" вино, но накрая примирено нарекъл дефекта - ефект и извикал (дори):
Елате бързо, аз пия звездите! - поне според първата реклама на виното във френските вестници от 1800 г.
Другата голяма заслуга на дом Пиер Периньон към света е, че именно преподобният пръв поставя коркова тапа на бутилките вино.
В началото производството на шампанско било рискована професия, тъй като бутилките гърмели в процеса на ферментация и карбонизация но …това пък преврнало шампанското в символ на успеха и победата.
Класическите чаши за шампанско са в две форми: едната е тази, за която се казва, че са точен отпечатък на гърдите на Мария-Антоанета (в момента тези чаши минават за демоде) и тези с високи и тесни очертания, където мехурчетата са прихванати натясно, така са по-видими, по-концентрирани и по-елегантни по пътя си към ръба на чашата. Доказано е, че в кристална чаша се умножават балончетата.
Най-добрата температура за сервиране на шампанско е 7 градуса.
Някои хора след чаша шампанско изпитват необясним дискомфорт (пулсиращо главоболие) - непоносимост към натриевия глутамат, който понякога се добавя в шампанизираните вина за подобряване на вкуса, обаче сухото шампанско подобрява храносмилането, а полусухото спомага за детоксикацията на организма.
Според съдържанието на захар шампанското се подразделя на 6 категории (върху етикета трябва задължително да има съответен надпис): • Extra Brut, Brut Sauvage, Ultra Brut, Brut Integral, Brut Zero (по-малко от 0,6% или до 6 г/л) • Brut (по-малко от 1,5%) • Extra Dry или Extra Sec (1,2-2%) • Sec (1,7-3,5% ) • Demi-Sec (3,3-5%) • Doux, или sweet (над 5%)
Познавачите предпочитат Extra-brut и Brut, в които не се добавя захар след вторичната ферментация.
Шампанското никога не е червено. То може да бъде бяло или розово. В началото било бледочервено до бледожълто, най-вече розовеело, та селяните от Шампейн сравнявали цвета му с окото на яребица.Според съдържанието на захар шампанското се подразделя на 6 категории (върху етикета трябва задължително да има съответен надпис): • Extra Brut, Brut Sauvage, Ultra Brut, Brut Integral, Brut Zero (по-малко от 0,6% или до 6 г/л) • Brut (по-малко от 1,5%) • Extra Dry или Extra Sec (1,2-2%) • Sec (1,7-3,5% ) • Demi-Sec (3,3-5%) • Doux, или sweet (над 5%)
Познавачите предпочитат Extra-brut и Brut, в които не се добавя захар след вторичната ферментация.
Да се нарича шампанско друго, освен произведеното в Шампeйн вино, е неправилно, но думата вече широко е навлязла в ежедневна употреба и почти винаги наричаме шумящото вино шампанско.
Истинското френско шампанско е толкова прославено и защото почти винаги е съпътствано от хайвера. Вкусът и на двете избухва още при мириса и веднага след това се търкулва в небцето - мястото, в което се събират небесата на вкуса. Шампанското е питие с мисия: то приповдига атмосферата, украсява я с великолепие, блясък и разкош. Бутилка и чаша шампанско предполагат специален декор: това присъствие поражда ситуации, които си приличат единствено с това, че нямат нищо общо с ежедневието - тази напитка вещае еуфория, празничност, пикантни приключения или … “Колко е важно да бъдеш сериозен”, Оскар Уайлд: - Направило ми е впечатление, че в дома на женените особи качеството на шампанското не е на нужната висота - Мили Боже! Нима бракът е толкова деморализиращ?
петък, 16 декември 2011 г.
четвъртък, 15 декември 2011 г.
сряда, 14 декември 2011 г.
Едно зимно предколедно меню
Солени еклери: 100 г масло, 150 г брашно, 100 г настърган кашкавал, 100 г настъргано сирене, 5 яйца, 250 мл вода. Водата се сгорещява, добавя се маслото, разтопява се. Прибавя се брашното, сваля се от котлона и с непрекъснато бъркане се прибавят яйцата - едно по едно, а след това сиренето и кашкавалът. Сместа се изсипва във форма за мъфини и се пече в загрята на 200 градуса фурна около 20 минути до зачервяване.
Приготвят се бързо и лесно и са подходящи за консумация по всяко време на деня. Вкусни и пухкави са и като изстинат.
Печени кестени: Прави се кръстосан разрез от едната страна и се пекат в загрята на 200 градуса фурна около 30 минути.
Рязането им е тежка работа за една жена, която умишлено поддържа предимно тъпи ножове у дома си. Освен това и като вкус не са нищо особено, а като изстинат направо не се ядат.
И все пак: консумират се топли и препоръчително с Glühwein.
Вурстчета с топено сирене и шварцвалдска шунка: Ами това е рецептата - то се вижда. Запича се във фурна или партигрил, колкото да се разтопи сиренето.
Панирани моркови със сусам: 4-5 моркова, 3-4 яйца, 1 ч. ч. галета, 2-3 супени лъжици сусам. Морковите се поставят за 3-4 минути в подсолена вряща вода, след което се поставят в студена. Режат се на четвъртинки по дължина. Овалват се първо в смесените галета и сусам, после в яйцето. Пържат се по 2-3 минути от всяка страна до златисто.
Това меню беше замислено да се комбинира с греяно винце, но навън беше 15 градуса, печеше слънце... нямаше как :) Затова избрахме не по-малко добър вариант, а може би дори по-добър:
ĄłęΧąŋđŗįą
Зелена салата с круши и синьо сирене
Перфектна комбинация! 1 зелена салата /може да е всякакъв вид и микс от зелени салати/, 2 круши, 100 г синьо сирене, нарязано на кубчета, малко кълнове от лук, орехи за поръсване. Дресингът е от лимон и зехтин.
За по-консервативните консуматори на салатката /с какъвто разполагах и аз при представянето й/, може да се използва и само една, вместо две круши. Възприема се добре, даже отлично. Подтиква въпросните лица да пожелаят следващия път да опитат и варианта с две круши.
Може да се консумира с всяко питие, за което се сетите. И без да се шегувам, аз я консумирах с чай :)
ĄłęΧąŋđŗįą
[ Разкази 1881-1901 ] * Коледен дар * [ Иван Вазов ]
Оставаше един ден до Коледа. Зимата върлуваше. Витоша, вледеняла и настръхнала, гледаше строго изпод бялата си мантия, процепена тук-там от острите й скали. Един мразовит вятър, който пронизваше до костите, вееше по снежните върхове въз София. Ситен сняг и скреж префръкваше сегиз-тогиз из замръзналия въздух, виеше се на кълбуци и засипваше покривите, дворищата, улиците. Студено беше. Комините изфърляха черни стълпове дим към безгласното пепеляво небе и чудно, тоя дим беше сега така весел, така приветлив, така радваше душата! Той наумяваше топлината, благоденствието, задоволството, което окръжаваше щастливите на тоя свят, напук на мразовете, на витошките фъртуни, на леденото вмъртвяваще дихание на зимата... Именно на тая гледка се наслаждаваха от прозореца си, седнали на мекото канапе, г-н и г-жа Юрданови, женени пред година и половина. Цанко Юрданов, важен чиновник в едно министерство, човек образован, светски и страстно привързан в младата си жена, впиваше мълчалив поглед някъде към снежните хълбоци на Витоша. Очевидно той нито гледаше нещо там, нито бе пък занят от някаква определена мисъл, защото лицето му пазеше изражението на оная спокойна, безгрижна разсеяност, която обладава неволно човека, когато душата му е мирна, когато животът му тече плавно и гладко и когато той из една топла стая, оживена от присъствието на една прекрасна съпруга, при веселото бумтене на собата, гледа навън в бясно фучащите веяния на зимата. Всякой е изпитвал това щастливо-егоистично сънеподобно състояние. Погледът на жена му също бягаше извън стаята, но бе така далеко и безцелно. Тя го беше опряла долу към един съседски двор. В дъното на тоя двор имаше бедна полусрутена къщица с нисък комин, който гледаше печално към небето, без да изпуща към него топъл дим; изпод нависналата и изкривена стряха поглеждаше едно прозорче, трите разбити стъкла на което бяха запушени с дрипи, а пред прага на ниските врата се натрупала пряспа сняг. Тая бедна къщица, сгушена между големите богатски домове, приличаше на една дрипава просекиня, заблудена между куп щастливи и горди майорки. Приликата на къщичката с просекинята още повече се увеличаваше от вида, който имаше, като да подлага ръка към огромните нови къщи около си и да казва: "Милост, пратете ми едно от вашите дръвца и аз ще се напълня с топлина, пратете ми едно от вашите скъпи украшения и аз ще се напълня с радост, може би и с песен тая вечер... Видите ли?... Малко ми трябва, за да бъда благодарна от бога. Смилете се."
Но големите къщи мълчат, те са бездушни, а щастливите човеци не чуват (уви! щастието има тоя порок - да затъпява слуховото тъпанче), благодатното бумтение на пещта не допуска до ухото им острата песен на фъртуната в пробитата къща на сиромаха. Види се г-жа Юрданова чу тая песен, защото лицето й полека-лека се покри с облаци и жалост ненадейна овлажни очите й.- Клетата Данчовица, какво ли чини сега?... Видиш ли, Цанко, само техният комин не се пуши... - продума тя замислено на мъжа си, без да дига очи от дрипавото прозорче на бедното жилище.
Мъжът й свали тогава поглед от върховeте на Витоша и погледна живо към сиромашкия двор.
- Нещастната - промълви той, - и с пет деца още!... И в тая стаичка без огън натъпкани. Да беше жив мъжът й, той щеше да ги прехрани с малката си платка. А сега как се поминуват - представям си, Веро!
- Боже, боже, защо ли даваш сиромаси! - извика неволно Вера и по лицето й мина нов облак от искрена скръб.
- И казват някои, че у нас нямало крайна сиромашия; навярно това се казва, за да се извиним, задето няма и милосърдие - забеляза Цанко.
В тоя миг фъртуната бясно изфуча навън, та се разтрепераха прозорците. Вера извика нечаяно, като сочеше Данчовичината къщица. Фъртуната с неодолимата си сила беше изтикала дрипите, що запушваха счупените стъкла на прозореца, и нахлу свободно в тъмната стаичка. Това произведе страшен смут в стаята. Децата изпищяха от ухапването на лютия студ и тозчас изскокнаха навън, обвити почти в парцали, а малките само по ризки и силно разплакани, всичките хукнаха през двора, та се скриха под стрешината на една ковачница на другия му край, дето огнището смекчаваше колко-годе въздуха. Само майката остана в стаята да запушва там дупките. Нейното болнаво и сухо лице се мярна в тях като едно привидение... Но веявицата размъти със снежни облаци въздуха и препречи на двамата съпрузи зрелището.
Тогава те се обърнаха насам и погледите им паднаха на тяхната затоплена стая, богато украсена с картини в богати кръжила, с великолепните ламби, положени на орехов стол, със свилените кресла, скъпи ковьори, бибелотите, статуйките. Тая гледка на личното им благополучие и охолност за миг смути душите им чрез контраста си с първото... Но скоро тежкото настроение отслабна и разговорът им се отнесе на друг предмет. Сякаш една дебела завеса падна между честитата двойка и света на нещастните. Поне у Вера това успокоение се видеше. Тя стана за нещо и като мина край огледалото, фърли бърз и щастлив поглед на беличкото, миловидно, усмихнато личенце, което видя в големия кристал.
- А propos, забравих, ами ти какво направи с дрехата? - попита тя живо мъжа си, който оставаше се още позамислен.
- Коя дреха?
- Ах, сорти-де-балът? Наистина забравих...
- Хубава работа... Да забравиш... Какъв си оригинал, Цанко! - каза Вера полусърдито, като си поправяше тоалета нещо.
Цанко стана и замислен зе да ходи из стаята.
- И чуеш ли? - обърна се пак Вера. - Иди у модния магазин на мадам У. Там видях аз чудесен един сортидебал... брокар, чудо, прелест!... Безподобно нещо.
- Но той е соленичък, пиленце...
- Соленичък? Сто и трийсет лева! Та такава мизерност наричаш соленичко! Или искаш да ме сконфузиш... Ти знаеш, че ще бъдем поканени на бала у... третия ден на Коледа и мене ми е необходима наметката като въздуха, който дишам.
- Прекрасно, прекрасно.
- Не е достатъчно да кажеш прекрасно, Цанинце... Но трябва да побързаш да не би някоя друга хубостница да купи тая великолепна дреха... Представи си, то ще бъде просто ужасно.
- Представям си.
"По-голям ужас, отколкото сцената, която ни се лъсна преди малко" - щеше да довърши Цанко иронически, но предъвка думите си.
Вера го гледаше нетърпеливо.
- Е?
- Слушай, драга Верке... - зафана Цанко със сериозен вид.
Тя предвиди, че той ще прави някакви възражения, и го пресече решително:
- Няма "драга Верке", въпросът е решен.
- Ти знаеш, че аз нищо не съм ти отказвал, нищо. Но...
- Без "но", Цанинце! - извика Вера, като плесна галено мъжа си по бузата и го заля с блясъка на чудната си усмивка. - Ти трябваше сам да ми направиш един приятен сюрприз... Ти знаеш да ги правиш и по най-деликатен начин... Па ако не това, най-после друго... Аз се полагам на твоя изящен вкус.
Суетната Вера очевидно искаше да блесне с някой извънреден накит на Коледа. Без такова нещо чинеше й се, че не ще да посрещне празника, както подобава.
- Добре, съгласен! - каза изведнаж с осветлено лице Цанко; - ще ти направя сюрприз, достоен за тебе, за твоето природно добро сърце, за твоята несравнена и любяща душа.
- Дай ръката, faisons la paix! - каза Вера, като фана десницата на Цанка и я стърси примирително.
Мръкна се скоро. Вера беше в страшно вълнение целия ден за сюрприза, който й се готвеше. Въображението й още отсега работеше, за да открие тайната на изненадата, и тая изненада ще бъде твърде, твърде радостна за нея: тя знаеше, че когато Цанко обещае нещо, то умее да го изпълни по жентлменски. И наистина дали пак ще бъде безподобният, божественият сортидебал от прелестния брокар или друго труфило - златно, драгоценно, брилянтово? Как тя ще бъде възхитена! Какъв благороден е тоя Цанко!
Цанко къснееше и не се завръщаше у дома си.
Това увеличаваше сладостно-мъчителното копнение на Вера.
Смрачи се съвсем.
Цанко не идеше. Бурята фучеше яростно навън в гъстите тъмнини. Прозорците трещяха от беснотията й. Тоя неприятен шум докара на ума на Вера за бедната Данчовица и за голичките й деца.
- Бъдни вечер е сега... Те лягат без огън, те срещат Рождество гладни... Боже, боже, защо си дал сиромаси? - пошушна си тя пак и сърцето й внезапно и болезнено се сви от мъка: сякаш че някакво угризение на съвестта я нападна... Толкова щастие при такова нещастие й се стори като едно престъпление. Ней й ставаше тежко при тия мисли, та чувствуваше, че е виновна пред някого си за нещо си, но не смееше да си даде сметка за това, да отговори на себе си защо е неспокойна, и у нея неволно желание оживя да се отклони от тия мисли, да се развлече с нещо друго; душа суетна, но природно добра, слаба и впечатлителна, каквато беше, тя сещаше, че не беше добре да бъде толкова благополучна, когато в света има толкова страдания, че трябваше негли да стори нещо за тия страдания, но нямаше кураж, нито привичка да се потопи смело в тоя друг, невесел мир на човешките бедствия. Защото не стига да имаш желание и даже да имаш възможност, за да правиш добро - трябва и да смееш да го правиш... Защото да струваш доброто, както всеки светъл подвиг, изисква известна доза храброст, почти героизъм... Само злото се върши лесно и даже несъзнателно, затова и областта на неговото царуване обзема цял свят. И Вера, под натиска на тежките мисли, които й притискаха мозъка, с неволна радост чу стъпки, че идат към вратата. Тя се зарадва на случая, който идеше да я развлече... Вероятно Цанко идеше с блестящия си дар.
- Непременно сорти-де-балът е! - каза си тя и сърцето й затупа от ново детинско възхищение. Тя скокна права.
Вратата се отвори. Вместо Цанко, влезе Данчовица и с нея петте й деца. Вера не можеше да ги познае! Те бяха пременени с нови дрешки, всички в топли кожухчета, радостни и усмихнати.
- Цалувайте, мами, на господарката ръчичката - каза Данчовица на децата си, които едно по друго се заредиха да й цалуват ръката, без да може тя да се съвземе от изумление.
- Какво е? Какво е? - попита Вера.
- Бог да ти го върне сто пъти и да те зарадва, както ти нас зарадва, господарко - каза Данчовица просълзена; - сполай ти, че ни смисли и не ни забрави срещу божия ден... Господ и света Богородица да те благославят, дето ни облече и ни прати кола дръвца и ядене, та да посрещнем Коледа. Сега и нам се вярва, че господ се ражда... Цалувайте, цалувайте, мами, ръка на господарката!
Вера зина от удивление. Тя сама се умили до сълзи, но не можеше да си обясни какво значат тия благословии и благодарения от Данчовица.
- Навярно имате погрешка, булка Данчовице... - каза тя живо, но в същия час вратата се отвори и там се появи усмихнатото лице на мъжа й, който се спря и фърли щастлив поглед на трогателната сцена, която сам беше деликатно подготвил.
Вера се сети: това било сюрпризът! Тя се спусна към Цанка просълзена и го цалуна по челото с една звънлива, дълга и мълчалива цалувка.
Тая цалувка беше най-чистата, най-благородната, най-блажената, с която някой съпруг е бил надаряван от съпругата си.
~ Забавена задача и Коледен разказ на над 100 години ~ Malvina ~
Дeн нa Maлвинa /eднa личнa MoMa/!
На гости в Малвина.
Коледната елха също е Handmade, както и играчките по нея, някои от които направихме същата вечер и то – след доста и добри храна и вино :)
Във въздуха витае уют, коледен дух и още нещо…
Бяхме посрещнати от Ангели, кацнали в нашите ръчно гравирани чаши.
Други направихме по-късно:
Заедно с нашите колажи:
Накрая писахме и писма до Дядо Коледа... странно защо на английски...
Абонамент за:
Публикации (Atom)