В древния Рим имало празник, който се празнувал през месец декември. Този празник се наричал Сатурналии.
Това бил празникът на Сатурн – бог на земеделието. Той се падал в края на декември и населението гледало на него като на време за пълно отпускане и веселие. Докато траел празникът не се вършела никаква държавна работа, училищата били във ваканция, робите били освобождавани от тежка работа и им било позволено да носят “пилеус”, който бил знак за свобода. На тях им се предоставяла свобода на словото и били обслужвани по време на специален банкет от своите господари, чиито дрехи те носели. Всички слоеве на населението се отдавали на пируване и веселие и на размяна на подаръци между приятелите. Хората с по-ниско социално положение давали восъчни фитили на своите висшестоящи. Много от обичаите имали забележително сходство с обичаите на Коледа.
Тъй като войската била пълна с последователи на Митра (персийско божество с огромна популярност и на запад) и Сатурналиите се празнували едновременно с поклонението на Митра.
По този начин Сатурналиите просто предшествали празника на зимното Слънцестоене и станали част от него. Паметници, посветени на култът към Митра, са пръснати по цялата Римска империя и директно в Европа. Това бил таен култ, основан на почитанието на слънцето, чиито мистерии никога не били записани и затова точно какъв е бил техният ритуал се знае малко. Голяма част от религията му била подобна на религията на Майката на Боговете, а също и на онова, което се разбирало като по-късно християнство . Подобието поразявало самите християнски теолози и било обяснявано като дело на дявола, който фалшифицирал версия на истинската вяра. Битката между митраизма и християнството била толкова голяма, че за известно време изходът висял на везните. Реалната истина е, че изходът бил решен като се приели техните практики и им били дадени християнски наименования. Най-важната реликва от този езически синкретизъм е Коледа, която Църквата както изглежда е заимствала от езическия си съперник.
Според Юлиянския календар 25-ти декември се считал за ден на зимното слънцестоене. Мислело се е, че този ден е рождения ден на слънцето, тъй като дните започвали да стават по-дълги и от този повратен момент в годината силата на слънцето започвала да нараства. Ритуалът на Рождеството, така както се празнувал в Сирия и Египет, бил забележителен. Празнуващите се оттегляли във вътрешни светилища, от които около полунощ издавали висок вик “Девицата роди! Светлината нараства!”. Египтяните дори представяли новороденото слънце чрез образа на бебе, което на рождения си ден (зимното слънцестоене), те изнасяли и го показвали на неговите поклонници. Заченалата и родила на 25 декември била великата източна богиня, която семитите наричали Небесната дева, която в техните земи била разновидност на Астарта (или Ищар).Това е произходът на учението за вечното девство на майката на Исус Христос.
25-ти декември бил свързван и с Митра, тъй като той бил бог-слънце и празникът му следвал веднага след Сатурналиите. В Рим чрез това божество възниква почитането на неделята (денят на слънцето).
Обичаят да се празнува раждането на Христос започнал в Египет и произлязъл от култа към Майката-богиня, като християните там го празнували на 6-ти януари. Причината църквата да вземе решение да премести празнуването от 6-ти януари на 25-ти декември била, че на 25-ти декември все още се отбелязвал езическият празник за раждането на слънцето, по време на който се палели светлини. В тези тържества християните също участвали. Затова се взело решение Рождеството да се празнува именно на тази дата, за да нямат християните влечение към езическите ритуали, а на 6-ти Януари да се отбелязва празникът Богоявление.
Обичаят да се палят осветителни тела от рода на свещи или натопени във восък фитили бил подобен на обичая при Сатурналиите. Корените му могат да се проследят до Вавилон, където се палели свещи пред идоли, обковани с благородни метали.
Някой от символите на Коледа също са с езически произход.
Германците изгаряли дънера Юл (бъдника) по древен обичай. Това може да се открие и в Британия още в древността, а е било обичайно и за тевтонците и за келтите. Дръвникът Юл е аналогът на летните огньове, който се запалва вътре в дома поради студеното време по време на зимното слънцестоене. Това запалване на огъня с дърво имало за цел да помогне на слънцето да запали отново своята гаснеща светлина, а цялата система от огньове и свещи по време на Рождество пред Небесната Дева е древното поклонение на Майката-богиня и на нейното малко детенце Слънцето.
Украсената елха произлиза директно от култовете-мистерии и от поклонението на бога Атис.
За него се твърди, че е бил човек, който станал дърво, и затова е въплъщението на древния дух на дърветата. Донасянето на елхата, украсена с теменужки и вълнени ленти е като донасянето на майското дръвче или лятното дръвче в съвременните народни обичаи. Изображението, което било закрепено за дървото, било двойно изображение на бога Атис. То по традиция се пазело да следващата година, когато се изгаряло. Първоначалният замисъл на този обичай бил да се поддържа духа на растителността незасегнат през цялата следваща година. Фригийците боготворели боровото дърво повече от всички други дървета и именно от този район извличаме Мистериите и системата на Митра. То е свещено за култовете може би защото е вечно зелено и продължава през целия период след слънцестоенето, когато другите дървета са голи.
Санта Клаус (дядо Коледа) е доста късно нововъведение. Свързан е преди всичко с германския и с холандския фолклор. Неговият произход е в личността, наричана Свети Николас. Човекът, който е най-често известен като Свети Николай е Николай от Мира в Лиция. Той умрял на 6-ти декември 343-та година.
Синтерклаас е типичен холандски фолклор, който се празнува в Холандия и отчасти в Белгия. Празненството на Синтерклаас винаги е на 5-ти декември вечерта след залез слънце в Холандия и на 6-ти декември в Белгия. По време на празненството вечерта и през нощта децата се събират около комина и пеят песни на Синтерклаас:
“Heerlijk avondje is gekomen. Kom maar binnen met je knecht”.
“Хубавата (или господарска) вечер дойде. Ела вътре заедно с твоя слуга”.
Самият Синтерклаас е епископ с митра и книга с добрите дела и греховете. Той има тоягата на овчар и язди на бял кон над покривите. Неговият слуга Черен Петър слуша от комина, за да определи дали децата пеят правилните песни и дали принасят правилните дарове на коня под формата на слама и моркови.
Подаръците за децата се пускат през комина.
Черен Петър, винаги е изобразяван като негър с дебели устни и обеци, облечен със смешни дрехи. Това вероятно произтича от асоциациите с доброто и злото, въплътени в легендата за Уоден и за Ньоуи.
Богът Уоден (известен още като Один), който все още се помни чрез думата за сряда (Wednesday), бил най-важният бог на древните германски племена. Уоден, който е фигура от историята, бил обърнат в персонификация на множеството по-ранни богове, като боговете на вятъра и войната, бога на мъртвите, бога на плодородието, бога на мъдростта и бога-слънце. Ще го открием в митологичните легенди “да язди във въздуха върху своя верен бял кон, облечен в дълга, спускаща се надолу роба”. По-нататък той е описван като фигура с дълга бяла брада и с голяма шапка върху главата си. В тези истории Уоден е съпровождан от великана Ньоуи, който имал черно лице, тъй като бил бащата на нощта. Съгласно легендата бил доста изкусен в създаването на рими и стихотворения. В ръката си носел като знак на плодородието връзка клони.
Старите германски племена или тевтонците винаги оставяли след жътва един сноп на полето за белия кон на Уоден. Във времето на Синтерклаас децата принасяли като дар сено в обувките си до комина (дълги чорапи до комина на Коледа) за неговия кон.
През 16-ти век реформацията се опитва да заличи тези обичаи. Тя не постига пълен успех. Много от традициите просто били преместени на 25-ти декември и завършени с коледното дърво и Санта Клаус.
...........................
Merry Christmas!
ĄłęΧąŋđŗįą
Няма коментари:
Публикуване на коментар