" Аз пия звездите! "

"Аз пия звездите!" – възкликва, според легендата,  бенедиктинския монах дом Пиер Периньон, когато отпива за първи път шампанско...

Пиер Периньон, живял преди четири века във Франция и бил интендант на манастирската изба.(Традиционно интендант се отнася до някой, който е на държавен адиминстративен пост. Днес, тази титла е еквивалентна на главен директор; в случай, че се отнася към мениджърска позиция означава, че е даден контрол върху всички аспекти на компанията.) На преподобният Периньон все не му давало мира, че вече бутилираното бяло вино започвало да кипи. След пресипването в шишета гроздовата течност не успявала да ферментира добре поради бързото захлаждане през есента. Когато дойдела пролетта, процесът на превръщането на захарта в алкохол започвал наново. "Спящият" квас започвал да се надига под формата на мехурчета от въглероден диоксид и разпенвала виното. Дом Периньон опитвал какво ли не, за да получи "тихо" и "изискано" вино, но накрая примирено нарекъл дефекта - ефект и извикал (дори):

Елате бързо, аз пия звездите! - поне според първата реклама на виното във френските вестници от 1800 г.

Другата голяма заслуга на дом Пиер Периньон към света е, че именно преподобният пръв поставя коркова тапа на бутилките вино.

В началото производството на шампанско било рискована професия, тъй като бутилките гърмели в процеса на ферментация и карбонизация но …това пък преврнало шампанското в символ на успеха и победата.

Класическите чаши за шампанско са в две форми: едната е тази, за която се казва, че са точен отпечатък на гърдите на Мария-Антоанета (в момента тези чаши минават за демоде) и тези с високи и тесни очертания, където мехурчетата са прихванати натясно, така са по-видими, по-концентрирани и по-елегантни по пътя си към ръба на чашата. Доказано е, че в кристална чаша се умножават балончетата.

Най-добрата температура за сервиране на шампанско е 7 градуса.

Някои хора след чаша шампанско изпитват необясним дискомфорт (пулсиращо главоболие) - непоносимост към натриевия глутамат, който понякога се добавя в шампанизираните вина за подобряване на вкуса, обаче сухото шампанско подобрява храносмилането, а полусухото спомага за детоксикацията на организма.
Според съдържанието на захар шампанското се подразделя на 6 категории (върху етикета трябва задължително да има съответен надпис): • Extra Brut, Brut Sauvage, Ultra Brut, Brut Integral, Brut Zero (по-малко от 0,6% или до 6 г/л) • Brut (по-малко от 1,5%) • Extra Dry или Extra Sec (1,2-2%) • Sec (1,7-3,5% ) • Demi-Sec (3,3-5%) • Doux, или sweet (над 5%)
Познавачите предпочитат Extra-brut и Brut, в които не се добавя захар след вторичната ферментация.

Шампанското никога не е червено. То може да бъде бяло или розово. В началото било бледочервено до бледожълто, най-вече розовеело, та селяните от Шампейн сравнявали цвета му с окото на яребица.

Да се нарича шампанско друго, освен произведеното в Шампeйн вино, е неправилно, но думата вече широко е навлязла в ежедневна употреба и почти винаги наричаме шумящото вино шампанско.

Истинското френско шампанско е толкова прославено и защото почти винаги е съпътствано от хайвера. Вкусът и на двете избухва още при мириса и веднага след това се търкулва в небцето - мястото, в което се събират небесата на вкуса.

Шампанското е питие с мисия: то приповдига атмосферата, украсява я с великолепие, блясък и разкош. Бутилка и чаша шампанско предполагат специален декор: това присъствие поражда ситуации, които си приличат единствено с това, че нямат нищо общо с ежедневието - тази напитка вещае еуфория, празничност, пикантни приключения или … “Колко е важно да бъдеш сериозен”, Оскар Уайлд:  - Направило ми е впечатление, че в дома на женените особи качеството на шампанското не е на нужната висота - Мили Боже! Нима бракът е толкова деморализиращ?