Това са моите баба и дядо. Безумно млади, а преживяли толкова много....
Баба ми е от централна България, завършила девическа гимназия, мечтала да учи фармация.... но уви – семейството бедно, не може да си го позволи. С каква смелост тръгва за далечна и непозната Добруджа на 18 годишна възраст, за да работи като учителка... където я разпределят....
Дядо ми е преселник от Северна Добруджа. Бил е едва на 16 години, когато се подписва Крайовския договор, според който Румъния връща на България Южна Добруджа. В следствие на това заселените в Южна Добруджа румънци се изселват от България и се връщат в Румъния, а населяващите Северна Добруджа българи се преселват в България... Това е бил неописуем процес... слушала съм толкова много за него от своите роднини.. Хората са се пренасяли буквално с това, което са можели да носят – вещи, добитък. Налагало се е децата да се движат като възрастни, носейки отговорност за цели стада. Но да не задълбаваме...
Дядо ми идва тук, завършил вече механотехникум. Завършва и Техническия институт в Русе, бил е знатен момък, желан ерген. Баба ми – красива, с класа.. но бедна учителка в добруджанско село. Съдбата ги среща. Влюбват се веднага. Дядо ми редовно я взема за уикенда в града, настанява я в хотел, води я по ресторанти и забави....като в приказка :)
После се женят ....
Още са живи и здрави, тя на 83, той на 88 години. Изглеждат не по-малко спретнати, срещат се с приятели, ходят по кафета, театри, концерти, сбирки....
Активността е ключът!
Баба ми е от централна България, завършила девическа гимназия, мечтала да учи фармация.... но уви – семейството бедно, не може да си го позволи. С каква смелост тръгва за далечна и непозната Добруджа на 18 годишна възраст, за да работи като учителка... където я разпределят....
Дядо ми е преселник от Северна Добруджа. Бил е едва на 16 години, когато се подписва Крайовския договор, според който Румъния връща на България Южна Добруджа. В следствие на това заселените в Южна Добруджа румънци се изселват от България и се връщат в Румъния, а населяващите Северна Добруджа българи се преселват в България... Това е бил неописуем процес... слушала съм толкова много за него от своите роднини.. Хората са се пренасяли буквално с това, което са можели да носят – вещи, добитък. Налагало се е децата да се движат като възрастни, носейки отговорност за цели стада. Но да не задълбаваме...
Дядо ми идва тук, завършил вече механотехникум. Завършва и Техническия институт в Русе, бил е знатен момък, желан ерген. Баба ми – красива, с класа.. но бедна учителка в добруджанско село. Съдбата ги среща. Влюбват се веднага. Дядо ми редовно я взема за уикенда в града, настанява я в хотел, води я по ресторанти и забави....като в приказка :)
После се женят ....
Още са живи и здрави, тя на 83, той на 88 години. Изглеждат не по-малко спретнати, срещат се с приятели, ходят по кафета, театри, концерти, сбирки....
Активността е ключът!
Няма коментари:
Публикуване на коментар