сряда, 4 януари 2012 г.

Tocт - oвe

Съдията пита обвиняемия:
- Защо убихте човека?
- Заради мечтата.
- Как така? Обяснете на съда!
Обвиняемият:
- Убих го не за това, че той спа с жена ми и с тъща ми – дегустатор, разбираш ли! Не и за това, че се спусна по водосточната тръба от моя прозорец – каскадьор, разбираш ли! Убих го, защото каза:
„Ще се върна!” – мечтател, разбираш ли!
Да пием за това – у всеки мечтател да живее по един реалист!
 








На въпроса "Какви жени предпочитате - блондинки или брюнетки" истинският мъж трябва да отговори: "Да!"
Да пием за истинските мъже!

Един човек настинал лошо, дотътрил се до дома на своя лекар и почукал на вратата. Отворила докторската съпруга.
- Съпругът ви в къщи ли е? - изхриптял болният.
Жената се огледала и му кимнала:
- Няма го. Влизай бързо, за да не видят съседите.

Да вдигнем наздравица за това не само да сме здрави, но и докторите да ги няма вкъщи!








Три девойки били превърнати за прегрешения в три рози. За да възвърнат стария си вид, трябвало да отидат на поклонение в храма на Целомъдрения Бог на Голямата пустиня. Тръгнали те, а по пътя рещнали кладенче:  "Кладенче дай ни водичка" - помолили розите. "Ще дам на тази, която ми даде листенце" - отговорило то. Първата помислила малко, дала и пила. Втората си казала: "Не съм толкова жадна, ще пия по-нататък". Третата възкликнала "Как ще си давам от листенцата" и отминала. Срещнали и още кладенчета и първата винаги давала, втората ту давала, ту не давала, а третата никога не давала. Накрая - в храма на Целомъдрения Бог, пристигнали една съвършено свежа ... дръжка от роза, една полу-изсъхнала, полу-проскубана роза и една съвършено изсушена ... мумия на роза.

Да пием за вечното женско недоумение, кога на кого и по колко да даваме!








Грузински тостове & правила
Грузинците отдавна са признати за всепризнати майстори на изкуството да се вдигат тостове. Грузински са и познатите на всеки любител на пийването и ракийката думи ТАМАДА (почетен ръководител на празненството) и АЛАВЕРДИ (правото на ответен тост). С течение на годините се оформили неписани правила за изкуството да се вдигат тостове. Той трябва да е остроумен и недълъг - не забравяйте, че наоколо стоят хора с чаши в ръка. Никога не трябва да се завършва с подкана да се пие до дъно - всеки трябва да поеме толкова, колкото му се иска. Бич за добрия тост е баналността. Друго, което задължително се избягва, е да карате някого да вдига тост.


Има задължителни правила за ТАМАДАТА:
- да помни при кого и по какъв повод е на гости;
- да не е по-пиян, но и по-трезвен от другите;
- да е остроумен и да не заеква;
- да не е по-нисък от масата, за да може компанията да го вижда добре;
- да не се смее по-силно на собствените си шеги;
- да не спори и се бие с останалите;
- да не танцува на масата и да не пада пиян от стола;
- да помни в края на купона адреса си и името на жена си;
- да не сяда в скута на дамите;
- да не си бърше устата с вратовръзката (своя и особено чужда)!
- да не троши посудата;
- да не почва песен, чийто текст не знае;
- да не пресмята на глас стойността на яденето и пиенето по масите;
- да не яде с ръце от чинията;
- да не се заглежда по чуждите жени;
- да не ползва вилицата за диригентска палка;
- тръгвайки си, да не облича чужда дреха, дори да е по-хубава от неговата;
- по пътя за в къщи да не се къпе във фонтаните;





Грузинска веселба. Домакинът казва:
- А сега Гиви ще произнесе тост!
Става Гиви и казва:
- Да пием! - и си сяда.
След малко пак:
- А сега Гиви ще произнесе тост!
Гиви пак става и казва:
- Да пием! - и пак си сяда.
След още малко:
- Вано да произнесе тост!
Вано започва:
- Уважаеми приятели! Всички ние сме се събрали тук в този хубав слънчев ден, за да празнуваме по един много добър повод…
Домакинът го прекъсва:
- Седни си. А сега Гиви ще произнесе тост!

Да пием!





Пожелавам ти да живееш, и да умреш...
Но да умреш не на 70, или 90, а на 120 години.
И да умреш не в постеля, а на кон.
И не от старост или болест, а от куршум.
И куршумът да не е от ръката на бандит или враг, а от ръката на ревнив съпруг.

Да пием за рожденика и за съпрузите, които ни осигуряват възможността да живеем весело и да умрем достойно!
 



Добро вино се намира по-лесно отколкото повод да бъде изпито.
Да пием за приятелите, чието идване е достатъчен повод да пием!








Ще ви разкажа една красива любовна история: На единия бряг стои девойка, на другия – джигит. Да пием за перспективата!

2 коментара:

Карлсон С. Перков каза...

наздраве

Лилит каза...

Наздраве, Карлсон С. Перков :)