Говорейки за Вирджиния Улф, няма как да не спомена и първия (засега) нейн роман, който прочетох - "Госпожа Далауей".
На пръв поглед романа няма сюжет в традиционния смисъл на думата. Действието се развива през един-единствен ден, денят на Клариса Далауей, в който се вплитат Лондон, личности, спомени, лутане между минало, настояще и бъдеще... Съзнанията на главните герои са разкрити фрагментирано, понякога мимолетно и безлично, понякога дълбоко "издълбани като със стоманено шило".
Този един ден разказва за подготовката на прием, организиран от Клариса Далауей, за срещата й с близък до сърцето й мъж от миналото - Питър Уолш (чиято поява обърква мислите й и нарушава спокойствието й), за терзанията й дали е взела правилното решение, като се е омъжила за друг...
Този един ден разказва за подготовката на прием, организиран от Клариса Далауей, за срещата й с близък до сърцето й мъж от миналото - Питър Уолш (чиято поява обърква мислите й и нарушава спокойствието й), за терзанията й дали е взела правилното решение, като се е омъжила за друг...
Паралелно с това, ние се срещаме и със Септимъс- войник, който се връща от войната, загубил в нея свой приятел и здравия си разум, загубил способност и желание за социален живот, отдръпвайки се от обществото и дори от собствената си съпруга.
Това е роман за живота на съзнанието, с богат вътрешен монолог, който следва движението на мисълта във времето, уникална психологическа проза, която и до днес се смята за ненадмината като художествено въздействие.
~Лилит~
1 коментар:
И книгата и филма по нея (Часовете) си струват. Всичко, което времето превръща в нарицателно има своята стойност именно заради това.
Публикуване на коментар