Вирджиния Улф е родена в Лондон на 25.01.1882 г., в средата на сплотено, образовано и с либерален дух семейство, с баща известен писател и майка - прочута красавица и модел на художници. Детството й е щастливо, има много братя и сестри, огромна домашна библиотека, където учи класическа и английска литература като частна ученичка.
Според Вирджиния най-ярките й детски спомени са свързани не с Лондон, а с мястото, където семейството прекарва летните ваканции всяка година (до 1895г.), къща в Сейнт Айв с изглед към залива Портминстър. Тези спомени играят голяма роля в творчеството й в следващите години, особено в романа "Към фара".
През 1895 г., когато Вирджиния е едва на 13 години, майка й внезапно умира, а когато две години по-късно умира и сестра й, започват нервните й кризи. Причина за най-страшната от тях е смъртта на баща й през 1904 г., тогава дори прекарва известно време в клиника.
През целия си живот Улф е съпровождана от резки смени в настроението, смята се, че е страдала от "биполярно разстройство", заболяване, което е оставило отпечатък върху социалния й живот, в голяма степен е повлияло на творчеството й и е най-вероятната причина за самоубийството й.
В личния си живот, тя се омъжва за писателя Ленард Улф, който е нейн съмишленик и двамата основават издателство Хогарт Прес. Въпреки невероятно силната връзка помежду им, през 1922 г., Вирджиния среща Вита Саквил -Уест и двете започват любовна връзка, която продължава почти 10 години. Дори след като връзката им приключва, приятелството между Улф и Вита продължава до смъртта на писателката през 1941 г. След привършването на последния си роман "Между действията", Вирждиния изпада в тежка депресия, състоянието й не й позволява дори да пише. На 28 март 1941 г. , на 59 години, Вирджиния Улф слага край на живота си като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз.
В предсмъртната бележка до съпруга си, Вирджиния пише:
"Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така, че правя това, което ми се струва най-правилно. Ти ми подари възможно най-голямото щастие. Беше всичко, което някой някога би могъл да бъде. Никои други двама души не биха могли да бъдат по-щастливи от нас, стига да не беше тази ужасна болест. Повече не мога да се боря. Знам, че разрушавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш спокойно. И ще работиш, аз знам. Сам виждаш, не мога дори това да напиша както трябва. Не мога да чета. Това, което искам да кажа е, че на теб дължа цялото щастие в живота си. Беше безкрайно търпелив и невероятно добър с мен. Искам да го кажа- всеки го знае. Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти. Всичко в мен се руши, освен вярата в твоето чистосърдечие. Не мога да си позволя да продължа да съсипвам живота ти повече. Никои двама души не биха могли да познаят щастие, по-голямо от нашето. В."
~Лилит~
Няма коментари:
Публикуване на коментар