неделя, 6 ноември 2011 г.

"ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ" - Уилям Уортън

Тази нощ дочетох поредната книга на един от любимите ми писатели Уилям Уортън. Стоях до 03 часа през нощта, умирах за сън след близо 8 часа четене, но не можех да оставя книгата.
Разказана с "две думи", историята погрешно може да бъде разбрана като любовна, за обичта между двама души, самотници, уличен художник-клошар и много по-възрастна жена, сляпа от детинство. Но тя е много повече - за обратите в живота, за богатството на вътрешния свят и силата на характера, за способността на незрящия да помогне на зрящия да прогледне, за гълъбите...  

      "Чувам и сърцето ти. Бие много силно и бавно. За пръв път чувам как бие едно сърце. Понякога усещам как моето пулсира в главата или в китката ми, но никога не съм чувала истинско сърцебиене. Прилича на тихо бучене и не е равномерно. Досущ Бах - понякога на два-три, дори на четири гласа. Прекрасно е - по-хубаво, отколкото да слушам водата или дори камбаните. Това са звуците на живота и на нещата, които продължават да съществуват в мрака. Както правя аз - живея, без да виждам и без да ме виждат."

~Лилит~


4 коментара:

Malvina каза...

Мирабел току-що е сложила кафето и пържените яйца на масата. Заляла ги е с разтопено сирене „Камембер“. Научи ме да ги ям така и аз се пристрастих към това ястие. Тя знае кога да поднесе закуската по звуците, които издавам.

al каза...

Разкошна книга! Дочетох я преди няколко часа и още не мога да се "освободя" от атмосферата ѝ...

Лилит каза...

Надявам се, че ние сме повлияли поне мъничко на решението ти да я прочетеш :)

al каза...

Всъщност, не се случи така:) Попаднах на нея съвсем случайно, но понеже се влюбих в нея, разрових нета, за да видя дали има и други горещи почитатели... Така попаднах в този блог:)