Не зная защо избрах да гледам шведският оригинал на филма. Сигурно защото съм се пренаситила от опитите на холивудските продукции да осакатяват европейското кино, чрез лесносмилаеми римейки. И мисля, че изборът ми беше правилен (ако въобще има грешен, все пак режисьора Дейвид Финчър има зад гърба си филми като "Боен клуб", " Седем" и "Странният случай с Бенджамин Бътън").
В историята има много насилие, а насилието в европейското кино винаги е шокирало с реализма си. Сцената с бруталното изнасилване на Лисбет ми напомни на една друга европейска лента, френският "Необратимо" /"Irreversible" с Моника Белучи. Който го е гледал, се сеща за препратката, сцената може да те побърка, ако си с по-лабилна психика.
Е, не, този не е чак така... :) Филмът е много силен и си заслужава да се гледа.
А аз се замислих за насилието и агресията... те са част от нас, те са в нас, те са в природата ни и са много силни. Мотивите за насилие (изнасилване, убийство и разчленяване) може да са различни - от страст, по религиозни причини, по расистки, по политически, по финансови причини... Могат да се изброят сигурно стотици мотиви. Истинската причина е, че човешката жестокост е най-(не)човешкото качество. В човешката природа е заложено унищожение и деструктивност. Истината е, че човешката жестокост е изначална.
Но темата за насилието, разбира се, е необхватна. И не е моя работа да се захващам с нея.
Гледайте филма!
~ Лилит ~
1 коментар:
Горещо препоръчвам: "Repo! The Genetic Opera"
Публикуване на коментар