Отдавна се каня да го изгледам, изкушена от скандалната слава на датския режисьор Ларс Фон Триер. (Изкушавам се да гледам и неговия "Антихрист", но... не ми стиска). И снощи най-после го направих. Красиво заснет филм, меланхоличен, женствен... и смазващ. Цели 2 часа, от началото до самия край, се борех с впечатленията си, с поривите да спра филма и да си пусна нещо по-комерсиално и лесно-смилаемо, и с невъзможността да откъсна поглед от монитора.
Филм за сблъсъка на две планети - Земя и Меланхолия (оказа се, че това е името на планетата, която ще се сблъска със Земята), но не апокалиптичен, без паника, без викове, горящи сгради, без напъни на учени астрономи да предотвратят сблъсъка.... Точно обратното на този тип масови продукции - две жени (сестри), едно дете и един мъж, нощта, страха, болестта (лудостта?). Акцента въобще не е върху апокалипсиса, а върху жените - едната земна и грижовна, другата меланхолична и ... лунатична (като паднеше нощта и тя хващаше къра, често дибидюс гола), и техните сложни взаимоотношения. Този филм е психологически.
Това е. Не съжалявам, че го гледах, радвам се дори. Ако гледате филм, който ви "държи влага" повече от една нощ, то този филм си струва да се гледа. :)
3 коментара:
Нямаше ли някоя гола снимка? Почвам го след малко
Имаше. Страхотна гола снимка на Кирстен Дънст.
О, да - на поляната, ще си я публикуваме, когато съзадем рубриката: XXL
Публикуване на коментар