Кецове

От ~ Malvina ~ Искам да уточня, че публикуваният по-долу материал е компилация - повече от 20 статии и интервюта. Направих  си труда, защото исках най-точно да опиша впечатленията си,  като се опитам да представя и доразвия образа на героите - актьори и хора, които стоят зад тях … такива ги видях аз докато гледах.

____________________________

На 17 август 2009 г. е първият снимачен ден на "Кецове". Метафората на заглавието на филма е свързана с вярването, че „кецовете винаги могат да те измъкнат“ (от анлгийското sneak out – измъквам се).

Прототипи на главните герои в "Кецове" са шестима младежи, които днес са на възраст между 45 и 47 години. Трима от тях се радват на стабилни семейства и професии, двама само на професиите си, а третият щеше да е на 37.

Валери Йорданов - Режисьор (Сивия)

Участието му и като актьор във филма става малко случайно. Ролята е написана специално за неговия приятел турския актьор Нежат Ишлер, който се снима в "Откраднати очи" на Нери Терзиева и Радослав Спасов. Малко преди да започнат снимките на "Кецове" обаче, Нежат получава предложение за голям западен филм.

След кастинга за главната героиня избират Ина Николова. Тя пък е най-освободена пред камерата, когато си партнира с Валери Йорданов. И така идва решението той да влезе в ролята на Сивия, един от шестимата.

На 29 май 2010 г., край сервиз за гуми в Горни Богров, Валери Йорданов удря с джипа си двама мъже.

На 21 юни 2010г. на церемония в НДК Валери Йорданов е обявен за най-добър киноактьор за 2009 г. Посвещава наградата си на мъжете, които удря с джипа си.

Валери Йорданов е роден на 22 февруари 1974 г. в София, но израства в плевенското село Горник. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Тренира бокс и кикбокс, плуване, яздене, стрелба. Професионален ловец. Свири на китара и блус хармоника. Обича дивите места и липсата на хора.

“Татуирам се, животът е кратък”, признава Валери в едно интервю. Това прави обикновено когато му се случи нещо важно. Вече е спрял. Има още малко място по тялото му, но го пази за когато порасне.

Дебют за Иво Аръков (Малкия).

В момента е трети курс актьорско майсторство в НАТФИЗ, вече има две роли на сцената на народния театър “Иван Вазов”. В “Козата или коя е Силвия” в Народния Явор Гърдев го вкарва в ролята на гей, който признава греха си пред ужасения си родител – Михаил Билалов. Той пък има любов с коза. Любими категории: пиано, езда,  фехтовка...

- Кое е най-голямото предизвикателство в следването ти? А в личен план?

Най-голямото предизвикателство е да се опознаеш, както в личен така и в творчески план. Да разбереш, кой си, на кой свят принадлежиш, какви са възможностите ти, какви бариери си поставил с времето, какви са ти били поставени от родители, приятели и всички същества от, които си зависил. Да ги разрушиш и пак да опазиш себе същността си.

- В едно интервю Петер Хандке казва, че дистанцията му помага да обича истински. Как е това при теб – близост или дистанция е необходима, за да обичаш? Отнася ли се това и към образите, които пресъздаваш?

И от всяко друго изкуство мисля, че единствено „Любовта” не трябва да бъде подлагана на дисекция или публично изследване. Не сме толкова умни за да знаем, каква е тя за всеки. Всеки я чувства различно, всеки я изживява различно. Но това не трябва да ни пречи да я споделяме с всички. Усмивки, доброта и увереност.

- Коя беше най-интересната част по време на целия снимачен процес?
Ние непрекъснато изчезвахме. Бяхме толкова въвлечени в самия плаж и постоянно се налагаше да ни търсят къде сме. Филип Аврамов намери едно място на плажа, където имаше хума. Намазахме се целите и свирихме на китара. Аз, Васил Драганов, Иван Москов, Филип Аврамов… През това време ни търсели за снимки, намериха ни, но дори не ни познаха.

Дебют за Ина Николова (Мацето)

Ина Николова учи анимация в НБУ, освен това се занимава „с още 3 милиона други неща, с които всеки друг художник  се занимава”. Джералдин Чаплин сравни изпълнението и с това на Скитника във филмите на баща си.

Филип Аврамов (Кошче)

Филип Аврамов - 37-годишен, Завършил е НАТФИЗ през 1997 г. Преди актьорската професия той е бил общ работник, сервитьор, продавач на книги и платове. Известен с главните си роли в два от най-успешните български игрални филма в последните години - “Писмо до Америка” и “Шивачки”, има над 20 театрални роли.

- Филипе, какво играеш сега?

“Защита на пещерния човек” се казва пиесата. Финландец е режисьорът… само не ме питай за името, щото е финландец. Уан мен шоу.

- Финландецът видял ли те е вече?

Не, но и аз не съм го видял, така че сме квит. Американска е пиесата. Хит по света. Няма шансове за неуспех.

- За какво се разказва?

За мъжа и жената. За това, че мъжете са задници - както твърдят жените… Но и ние, като едни пещерни хора, си имаме свойта чувствителност. Абе, цели точно в душичките на хората. Какви тайни си говорят мъжете… Абе, смешна е…

- Кога отказваш роля?

В началото на годината отказах американска пиеса. Не ми хареса, че стоя два часа зад една врата и само краката ми се виждат.

Иван Бърнев  (Във филма май нямаше прякор)

Учи в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов, който му урежда – на него и на още четирима завършили по лека казарма (само 4 месеца). Печели „Икар" за участието си в "Полет над кукувиче гнездо",  "Стъпки в пясъка" наградите на публиката на "Любовта е лудост" и "Златна роза".

- Как стана актьор?

Още от най-ранна детска възраст разбрах, че искам да играя. Шегувам се. Аз съм от Варна и първо се занимавах там с пантомима, но никога не съм си поставял за цел да ставам актьор. Завърших математическата гимназия. Кандидатствах в различни икономически и технически университети, но не ме приеха и трябваше да отида в казармата. Шансът ми да я избегна беше да ме изберат във ВИТИЗ (б. а. - сега НАТФИЗ; приемните изпити там са през септември).

- Добре ли ти понесе преходът от математиката към актьорското майсторство?

Когато дойдох тук, в София, бях толкова неориентиран, че изобщо не знаех какво ми предстои. Питам колегите какво ще учим, а те ми казват: „Ами примерно, ще учим балет, джаз-танци, фехтовка, пантомима, актьорско майсторство“. Аз пак ги питам: „А нещо гадно няма ли да има? Например висша математика?” Те ми се чудят на акъла: „Какво говориш? Това е ВИТИЗ. Институт за театрално и филмово изкуство“. Тогава се почувствах така, сякаш някой ме е хванал и просто ме е цопнал в топлата супичка.

Васил Драганов (Дебел)

Роден на 6.11.1975 г. в гр. София.
Завършва Актьорско Майсторство за Драматичен Театър през 2002 г. в класа на Илия Добрев.

През миналата седмица беше премиерата на филма „Кецове”, където ти играеш една от главните роли. Разкажи нещо любопитно от снимките?- Снимахме на плажа на Карадере, до град Бяла. Там през повечето време бяхме чисто голи по време на снимките и това ни накара максимално да се отпуснем и да бъдем себе си.

____________________________

"Кецове" вече има завидна биография зад гърба си – бе селектиран в официалната програма на Московския кинофестивал, където спечели две награди. На награждаването Джералдин Чаплин (журирала е явно) реши чрез кецовете си, съчетани с вечерна рокля да демонстрира симпатията си към българския филм.

И, както казва пак Чаплин – този филм трябва да се гледа със сърцето. Историята дава много искрен, верен и органичен поглед към нашата действителност – общочовешка, а не национална и това позволява филмът да бъде разбран  в Москва, в Брюксел, в Маракеш ...

~ Malvina ~

Валери Йорданов

Иво Аръков

Ина Николова

Филип Аврамов

Иван Бърнев

Васил Драганов